Бранд: „КОНСУМАТОР“

Учудващо е какви интелектуални премеждия могат да се случат на човек непосредствено след събуждането, особено ако е пуснат някой сутрешен блок. Днес станах жертва на ТВ7, които, изтъквайки колко е лоша консумацията и как превръщаме децата си в „свръхконсуматори” (свръхконсуматор (бел.) – ужасяващ демон от капиталистическия свят, желаещ повече от едно парче торта за десерт или, не дай си Ленин!, втори семеен автомобил), сме тръгнали с бързи крачки към духовен разпад и национален крах. Това, изглежда, е любима корелация на всеки ляво настроен – консумацията и парите разграждат душата! Да консумираш е по-лошо дори от това да изтъкваш лични способности! Сякаш наглецът с висше е нещо повече от махленския бакалин!

Естественото състояние на всеки индивид е да има неограничени желания за потребяване при пределни ресурси. Учудващо, в Европата – т.е. онази част от материка, в която някак си са свикнали да имат класи, различни от „крайно бедстващи шовинисти” – да си богат не е ”социално зло”. Дори напротив. Разбира се и там си имат хора с леви убеждения – архетипът на селския идиот не е случаен. Мениджърите на Royal Dutch Shell шофират Bentley – това не е изненада за никого. Автомобилът е демонстрация на класа. Прагът на възможностите е по-висок, с което и консумацията нараства. Висшите класи потребяват повече и по-качествени стоки и услуги и към това състояние се стремят всички. Нормално е да искаме повече. Мерцедес и Москчвич са коли – машини, създадени да отведат някого от точка А до точка Б. Кой обаче иска да кара второто? Ако отсъстваше нормалния човешки подтик към развитие, включая и по-голяма консумация, ние сигурно нямаше да изпълзим от пещерите. Днес нямаше да има цивилизация, защото тя се заражда с постепенното изплъзване от хватката на докласовото (обърнете внимание!) общество и първите наченки на разделение на труда. Защо му е бил на тоз’ труд да се разделя? За да могат обществата да произвеждат повече и да потребяват повече. Постига се специализация; в XXI в. тя е стигнала най-големите в човешката история мащаби – науките и професиите се делят на все повече поддялове. Произвеждаме повече, правим повече пари и потребяваме повече. Страхотно! Ето ни на важния въпрос – защо някои са по-производителни от други? Защото са инвестирали в себе си; т.е. прекарали са повечко време извън кокошарника, за сметка на което са прочели или чули нещо повече от другите. Нещо, направило ги конкурентноспособни. И вляло в тях култура – свръхдефицитна подправка по нашите ширини.

Тази идилийна картинка на човешко развитие и „свръхконсумация” се помрачава от буреносния облак, мътещ водите на прогреса още от началото на Индустриалната революция: т.нар. „социалисти”. Хора с ниска степен на приспособимост и, често, на способности, те обикновено хленчат против социално-икономически промени, като обществения напредък и глобализацията, настояващи за държавна закрила и помощи. По-лесно е да мрънкаш и да се влачиш в полите на „Държавата-майка”, отколкото да се образоваш. И тъй като, поради горепосочените причини, техният доход е по-скоро нисък, те заклеймяват както желанието, въпреки хайверения социализъм, така и възможностите за консумация на нещо по-добро от вкашнато сирене от природата (растителни мазнини), цигари King и кола без няколко династии собственици преди настоящия. От тази позиция стъпката към довода за „духовния разпад” е логична. Неща като книги, конзоли или компютри отнемат от времето, което човек може да прекара в далеч „по-ценни” и „облагородяващи духа” дейности (копане и чистене на прасетата). Благодарим на Августин Блажени за тази философия. Ламтенето за повече е вредно и човек не трябва да се приучава на това! Стъпвайки здраво на този плацдарм, „социалистите” (защото е за доброто на човечеството да бъде бедно, но пък в унисон с природата и продуктите на отделителната й система) щурмуват следващата капиталистическа „крепост” – брандовете. По темата е казано и изписано много. Ролята на брандовете е фирмите да се различават в очите на потребителите. Никой от нас не иска да носи абсолютно еднакво облекло като останалите; корпорациите – също. Тезата на госта в предаването (което отдавна свърши, докато аз пиша този пост) гласеше: „когато приучим децата да искат повече ще ги превърнем в свръхконсуматори и брандови роби”. А сигурно Библията казва истината, а „Хари Потър” не. Нека Наоми Клайн се пресели в Северна Корея. Там няма брандове.

Хубаво е да си консуматор. Радвам се, че потребявам значително повече от измиращите в Африка (често сочен „праг на срама” – сякаш трябва да съжаляваме, че живеем в цивилизация!). Потребявайте и вие. Все повече. И не се будете рано. Освен за да създавате бъдещите „брандови роби”.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s