Няма, я!

Чуват се много мрънкания на много гласове, като народна песен, че българското село било умряло. Традициите били разрушени. Културата и социалният порядък – мъртви. В моето детство през 90-те тая не просто неравноделна, ами направо неритмична, песен се пееше предимно от напуснали селото хора, чиято възраст вече не позволяваше да изтропкат хорце. А наборите им от село просто цъкаха с език и, държейки ниските, опяваха, как на времето имало деца и млади, а сега само членовете на Клуба на пенсионера останаха. Когато съвременната култура успя да попрехвърли Централна Европа и плавно като влаковете на БДЖ-то достигна и милата ни родина, на хорото се хванаха и „ърбън“ и алтърнатив до немай-къде юроди. Щото селото е „еко“, за разлика от града – такива неща като домашно заквасеното кисело мляко ги няма в супера до панелката (всъщност ги има, но са на по-висок рафт , екото не може да бъде „принизено“ до серийното производство, където и цените са по-високи … неколкократно по-високи. Все пак „еко“, нали?). Селото е дзен. Връща те към корените (те сигурно и хората на село са биопродукт, за разлика от тези в града). Всичко е толкова хубаво на село, а пък то сега умира, след погрома на капитализма над него!

Животът на село, разбира се, изглежда прекрасен, когато това се показва през призмата на селския туризъм. Когато ни представят фестивалите на „нардоното творчество“ (творчеството НЕ може да е народно – все някой ги е написал. Индивид!), виждаме усмихнати и лъчезарни (предимно) млади хора в гиздави носии. Чак да ти стане жал, че тези гледки са изчезнали от естествената си среда – селския мегдан. Но на истинските, автентичните селянки, хич не им е било до усмивки. Да не говорим, че са в действителност тези гиздави носии далеч не са били ежедневното им облекло – те са били вадени само на най-големи празници, а през останалото време са били изрядно пазени и са се предавали от майка на дъщеря, защото щерката изобщо не е можела! да си купи носия. В редки случаи те са били получавани като сватбен подарък. Това, което се вижда, са усмихнатите граждани, танцуващи селски танци. Това, което не се вижда, е смазващият живот на село. Нищо чудно, че патриархалния строй се е запазил хилядолетия. Когато достъпът до развитие и образование е напълно отрязан, защото за да оцелееш е необходимо да изразходваш почти цялата си физическа енергия в изхранване, няма откъде да ти падне еманципацията. При това технологията е константа. Заучаването на занаят е отнемало огромни усилия, за дълъг период от време. И тъй като са се извършвали на ръка, рискът продукцията да не става за нищо е бил голям, технологичното време, за изработване на изделията,  е било небивало много, качеството е било страшно ниско, а цената – свръхвисока (защото и калайджията трябва да яде). Същото е важало и за обработването на земята. Хора, които се опитват да ме убедят, колко хубаво било, видиш ли, да си цял ден на нивата, да работиш с примитивни инструменти, да си подвластен изцяло на приумиците на климата, които могат да затрият и без това жалката ти реколта, са просто малоумници! Не случайно всичко се е пазело, какъвто беше примерът с носиите – хората просто не са можели да си ги позволят. Ежедневните дрехи е трябвало да отговарят на едно условие – да издържат пределно дълго. Защото следваща риза може и да няма в обозримо бъдеще.

Нож - 150 лв. Ножици - 80 лв.

Никакво „връщане към корените“ не е да се бъхтиш като главам за няма нищо! Всъщност те могат да говорят глупостите си днес, именно защото имаме налична технология и пазарна икономика, благодарение на която те живеят и имат възможността да си говорят простотиите. Ако нямахме тези условия за благоденствие, защитниците на селото щяха да видят точно колко хубаво е „да се върнеш към корените“ – щяха да се връщат постоянно към тях, защото иначе просто нямаше да има какво да ядат. Убеден съм, че далеч нямаше да им хареса да прекарват по 10 часа на нивата през сезона на жънене, да се притесняват за реколтата си, а след жътва да я съхраняват и обработват. „Връщането към корените“ сигурно трябва да означава пълна автентичност. Е, ако това е така, то и хигиената може би трябва да е на нивото от миналото. Усмихнатите мацки и пичове, танцуващи днес по фестивалите, минават през козметичните процедури, които градът им предлага. В миналото нещата са стояли по съвсем друг начин. Дори и някой да няма нищо против жената да има косми тук-там (а аз имам – Gillette!), неща като „баня“ просто не са съществували. Къпането си е било събитие (неслучайно все още куцо, кьораво и сакато се поздравяват с „Честита баня!“), устната хигиена се е съставяла от наистина натурални продукти – лук и чесън. Представете си какъв е бил „традиционният“ селски аромат през лятото. Полова хигиена хигиена е била сведена до екзистенциалния минимум – все пак са се правели деца. При това по много. А шансът детето да додрапа до 8 годишна възраст е клонял около 50%. Дори в Древен Египет този показател е бил по-добър – там около 1/3 от децата са умирали преди зрялсот!

„Връщането към корените“ трябва ли да означава и връщане към социалния ред, който здраво е стискал тези „корени“? Силно се съмнявам. Всъщност, може би, мрънкащите искат да реинкарните „селото“ по свое усмотрение, примамени от някакви смешни приумици, които са толкова алтърнатив, че чак се ритат по собствените задници. Вместо да се мрънка, нека се питат вече урбанизираните точно защо са се изнесли. А те несъмнено ще има какво да разкажат.

Колкото и да се старая да се образовам икономически, досега не съм попадал на прецедент, при който „поминъкът“ се появява от само себе си, най-вече на обезлюдени места. Има само една „магическа пръчка“, уви, размахвана от луд „магьосник“ – Програмата за развитие на селските региони на ЕС. Истината е, че когато той спре да я размахва, всичко ще си стане постарому – мизерният „поминък“, създаван от нея, ще е изчезнал; естественото състояние на селата е декаденс. И в това няма нищо лошо. Лошото идва тогава, когато един мъртвец се поддържа изкуствено, с парите на данъкоплатци, които може би никога не са и чували за България. Вие не бихте искали да плащате за нещо, което не ползвате, нали? Хората не са малоумни, те винаги бягат към по-добро. Глупаците са тези, които се движат в насрещното и разправят колко било хубаво това, от което другите бягат.

Е, дами и господа, има и лъч надежда за българското село! И тя е, че то, макар и веч запустяло, продължава да живее в по-голямата част от населението.

2 мнения по „Няма, я!“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s