Екзорсизмът и глупостта

Отново се започва. Макар че всъщност никога не е спирало. Омразата към вечния, изначален, „първороден“ грях – частната инициатива. Фикционалния „сблъсък“ между корпорациите и беззащитния и ограбван индивид, нуждаещ се от егидата на всемогъщата Държава – крайният арбитър в социално-икономическите бъднини и, в крайна сметка, окончателния съдник и кукловод на същите индивиди, плачещи за намесата ѝ. Етатизмът вече се разразява с все по-голяма сила. Защо? Хората са чувствителни към промени в цените на основните стоки и услуги – хранителни продукти (чиято цена ще се повиши в обозримо бъдеще), електроенергия, вода. Поредна доза мрънкане се изля за цените на храните. О, чудо! Мирослав Найденов призна, че не може да се меси в ценообразуването. Това, разбира се, не е самата истина. Но отразява нещо достра странно, което не знам как е стигнало до главите на управляващите – те не са всесилни на един малко или много свободен пазар и малкопишкесто доказване на противното би навредило в много по-голяма степен на същия този пазар, отколкото оставяне на пазарните сили на мира (не на Миро!!!!). Но вече се стига до стадни крайности, маскиращи интелектуалната немощ като „воля на мнозинството“. Немощ, затриваща под напора на физическата маса всеки разумен аргумент. Хората, дръзващи да оспорят преимуществото на стадото над разума, се наричат с какви ли не епитети. Това не е чудно. Не е и оригинално. Но има патични състояния, които не трябва да се подминават, само защото масата е буквално по-тежка. Защото ако те се подминат безкритично, ситуацията ще стане още по-лоша. А тогава масата не би се признала за виновна. Когато хавата се влоши, никой няма да вкара самокритика – те не боравят с това! Съмнявам се някога някой да (си каже): „Аз пожелах това и трябва да понеса последиците!“

Аз също плащам ток.

Не защитавам електроразпределителните дружества като белоснежи ангели – те не са такива.

Защитавам свободния пазар, отново поставен под профански обстрел.

Етатистично-деструктивнита глупост не трябва да се подминава безкритично.

„Да се национализират ли електроразпределителните предприятия, упражняващи дейност на територията на Република България?“

Подписка за референдум. Просто защото няма как да им откъснат главите законно, предполагам. Въпрос, отекващ като пистолетен изстрел срещу пазарната икономика. Защо това да е така? Защо наистина да не национализираме – все пак историята на приватизациите в България в псевдо-пост-коминистическата епоха носи белезите от нагласени схеми на приватизирани предприятия, връзки и нечестни заменки? Изглжда, ЕРП-тата са били просто поредната неудача! Да, но не. Това, което се представя, е съвсем малка част от цялостната картинка. Всъщност това, върху което е съсредоточена атаката, е марксиското разбиране за ограбващите пролетариата корпорации. Да, токът никак не е евтин. Да, трите ЕРП-та не се конкурират помежду си. Но да се атакува нечие право на печалба е всъщност грабеж. А именно там е атаката срещу ЕРП-тата – върху правото им на печалба и върху „изкуствено раздутите цени“, „ограбването на населението“ (както се изказват организаторите на подписката). Което е лудост.Няма да ви хареса да ви се отнеме правото на работна заплата, нали? Това е стойността, която добавяте. Е, стойността, която добавя всяко частно предприятие, е неговата печалба. Това е дължимото на предприемача за неговото решение да поеме риска и да инвестира в тази инициатива, като последиците за загубата се понасят само и единствено от него. Ако отвори квартален магазин, който е удобен за жителите на квартала, те пазаруват от там и т.н., то наградата за далновидността на собственика ще е печалбата. Ако в някое начинание няма печалба, никой няма да инвестира там. Инвеститорът ще е наказан от потребителите, които няма да купуват стоката/услугата му. Ако кварталният магазин надува прекомерно цените или е некоректен по друг начин с клиентите си, той ще бъде наказан от тях – те ще спрат да купуват. С времето печалбата му ще бъде изгубена поради липсата на потребление. И той ще преустанови съществуването си. Ако магазинът беше успешен, търговецът щеше да спечели за себе си (благодарение на печалбата), точно така, както той губи за себе си, ако е неуспешен. Така че да се атакува печалбата е пагубно за една икономика и говори изключително зле за хората, представящи се за „гражданско общество“. Говори за изключително ниски икономически познания със сигурност. Още говори за една омраза към предприемачеството. А без предпиемачество всички потъват, както историята многокранто е показала и продължава да показва, макар брадати престъпници и шарлатани, като Карл Маркс, изобщо да не са прозрели това.

Джобът на потребителите, както казах, е особено чувствителен към ценови флуктуации при жизненоважни стоки. А цената на тока наистина е попресолена, спрямо жизнения ни стандарт. Но това не се дължи в по-голяма степен на държавата; същата тази всемогъща Държава, на която „гражданското общество“ иска да повери електроразпределителните дружества. Има няколко фактора, които силно (да не кажа еднозначно) влияят върху цената на тока и въпреки че има и екзогенни фактори, за повечето трябва да благодарим на милата ни татковина.

Държавата се е обула с „преференциални“ условия за изкупуване на т.нар. „зелена“ енергия. Когато пазарът ти е гарантиран, а печалбата – над нормата, естествено е да има наплив. Така се навъдиха сумати дребни производители и производителчета, които произвеждат „зелена“ енергия. А те произвеждат твърде малко от цялото (в случай, че не ми вярваш, цъкни тук), но, тъй като тя се плаща по-скъпо, това рефлектира в цялостната цена на тока, който плащаме. В посока нагоре. Благодарим ти, Greenpeace!

В цената на тока се включва и мъртвородения проект за АЕЦ „Белене“, който някои се мъчат да реинкарнират, за да го духаме дружно. Тъй като там вече са наляти едни милиарди, това също повишава цената на тока. А точно защо ще го духаме съм описал тук и тук .

Ако ви се предоставят изгодни условия за извършване на дадена дейност, вие няма да се откажете от тях, нали? В по-краен случай това би могло да доведе дори до Наградата Дарвин. Е, когато на фирмите се предоставят изгодни условия, те също не ги захвърлят с лека ръка. Обвинявате ги, че са монооплисти, а? А кой зададе пазарните условия, за да бъдат те такива? Същия, на който искате да прехвърлите грижата за електроснабдяването. Обвинявайте за монопола Държавата!

Токът ще поскъпва и заради въглеродните емисии, които Държавата, независимо дали се подписвате или не, ще плаща от догодина. Можете да се информирате за това тук. Картинката никак не е хубава, а? Също поскъпване на тока се дължи и на поскъпването на горивата. Това са екзогенните фактори за Държавата.

Не трябва да се забравя, че електропреносната ни мрежа не е първа младост и дава загуби, макар и, подозирам, по-малко от водопреносната. Подмяната ѝ е скъпа и изисква много време – все пак не може да се спре токът на цял град … не и за дълго.

Дори и лудостта на рефендума да мине, почти няма механизми, с които държавата да изпълни малоумното искане за одържавяване на ЕРП-тата. Единственият начин е, те да бъдат насилствено иззети. Разбира се, няма кой да позволи това да се случи. Така че ако самите те не решат да продадат мажоритарния дял на държавата, те ще бъдат собственици. Тук има един важен момент. Наистина много важен. Преди кризата основен двигател на икономиката ни бяха чуждестранните инвестиции. Имайте предвид, че няма западен инвеститор, който да се навие да налее парите си в държава, която заплашва частната собственост (колкото и да ни натякват какви тъпаци са западняците и как една крушка не можели да си завъртят). Тогава ще се редите на опашките пред Бюрото по труда и ще обвинявате Държавата , а всъщност виновните ще сте вие!

А ако по някакво чудо, което, както се видя, ще ощети неимоверно цялата ни икономика, Държавата успее да сложи лапата си върху електроразпределението, с какво си мислите, че тя ще облекчи състоянието ви? Тя не е магьосник. За всяко едно свое действие Държавата се нуждае от приходи, точно както вие самите се нуждаете от доходи, за да напазарувате от магазина, да заредите бензин или да си купите книга (е, последното, очевидно, май не е особено подходящ пример). Тя няма да доставя електричество с марсиански технологии. Държавата ще разполага със същата електропреносна мрежа, с която разполагат днес електроразпределителните дружества. За поддръжката и нормалното доставяне на ток до собственото ви домакинство, тя ще има нужда от хора, които да се занимават с нормалното протичане на дейността и, в крайна сметка, доставката на ток. Тъй като и те, също както вас, си имат своите нужди, те ще искат да получават заплата. А откъде ще се вземе тази заплата? По принцип ако едно предприятие няма приходи, надхвърлящи разходите, с които да изплаща заплатите, дивидентите на акционерите, данъците и с които да осъществява нормалното протичане на дейността, то е нерентабилно и неговото съществуване не е икономическо обосновано. Тъй че и Държавата, за която толкова много копнеете, ще иска да работи на печалба. Тя ще е обвързана със същите договори за „зелените“ производители, ще плаща за въглеродните емисии, които изхвърля, ще е в същите условия на нарастващи цени на горивата. Но, да, тя може да направи един малък трик, с който да намали цената на електроенергията. Тя може да я дотира. Както вече казах, държавата не е панацея за всички проблеми. Тя също има нужда от пари, с които да борави. А държавният бюджет има само два източника на приходи: данъците и заемът (вътрешен или външен дълг). Когато тя дотира цената на тока, тя или ще трябва да увеличи данъчното бреме (обременяване в краткосрочен план) или да увеличи размера на дълга си обременяване в дългосрочен план). А дългът ни не може да е над 3% от БВП. Ако го надвишим, следва шамар от ЕС. Не можем да си напечатаме пари. Така че Държавата, за която копнеете, драги етатисти, няма да ви помогне с пряката си намеса; дори напротив – положението ще се влоши! А когато това се случи, към кого ще се обърнете? Ще изпратите подписка до господ, с молба да изпрати безвъзмездно технология за безплатно производство на ток ли? Това,изглежда, ще е най-адекватното решние, защото никой разумен няма да иска да помогне, инвестирайки в държава, която третира така частната инициатива. А, дори вярващите ще се съглсят, боговете не са известни с производството и дистрибуцията на електричество.

Единственото адекватно действие на държавата би било да се либерализира напълно достъпът до желаещи електроразпределителни дружества. Да се въведе прозрачност при ценообразуването на тока и от държавата, и от частните дружества. Да се предпазим от нерентабилния АЕЦ „Белене“. Да не се правят жертви, в името на „зелената“ кауза. Да се повиши стандарта на живот чрез инвестиции. Искайте прозрачност и конкуренция са лекарствата, а не етатизъм и заробване! Нека не бъдем обречени от неукото „мнозинство“ на още по-висока цена в дългосрочен план. Логиката не трябва да бъде сломена от мускулите на стадото.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s