За рибата, пушенето и изборното опушване

Това, че рибата се вмирисва откъм главата, го гледаме вече почти пълен мандат на ГЕРБ. Покрай празната глава на медийната акула Борисов и другите риби из правителствения пасаж, изглежда, са оглупяли. Преди известно време с две свои решения се опитваха да ни покажат какви властелини на водите са (пак по пример на анцуковия акул). Но в последните 12 часа за пореден път доказаха, че са само глупави сомове, плуващи с отворена уста, за да налапат всичко което могат по течението на популизма. Решенията им говорят за явния страх да не бъдат „напълнени“ (кхъ-кхъ) на следващите избори. Ще ми се това смешно лавиране да помогне за лапването на въдицата от рибата. Да видим …

Забраниха пушенето. Дори си спомням как разни депутатски оратори яростно защитаваха решението. Разбира се, след като вече беше прието. Забраната за пушене на закрито беше правилна мярка. Човек има право да избира дали да се трови, но няма право да избира дали да трови и мен. А не е възможно когато в компанията има даже един-двама пушачи, всички да седнат в „зоната за непушачи“ – из емпиричния ми опит. Но сега иде зима и ветровете са обърнали мисленето на 180 градуса. Явно в новите представи на управляващите, след като им е забранено да пушат по барове и кафета, пушачите няма да излизат. Защото те само за едното пушене си подават носовете навън, а не за да се видят с приятели, и ако то им е забранено ще си стоят вкъщи. Когато им се налага да се разкарват, за да се сдобият с така любимите си катрани, пушачите пушат по-малко цигари, което, в крайна сметка, е добре за тях. Ресторантьорите веднага се обявиза „за“ връщането на пушенето, като че най-хубавото нещо, което може да се случи на едно заведение, е то да се жлътне от гнусния цигарен дим, а цигареният дим е най-гнусният от всички тютюневи пушеци. Тук се чува очакваното, но невярно мнение, че точно ресторантьорите са тези стоици, които изнасят „глупавата“ наредба на ГЕРБ да си пазим здравето. Акцентът е върху намалелия с 50% оборот на заведения всякакви спрямо същия период на миналата година. Това звучи крайно съмнително, най-малкото защото се посочва, че заетите в сектора са само 6000 по-малко, което, каквото и да си говорим, освен че ме навява на голям скептицизъм, не е чак толкова голям брой. Но никъде не се казва, че половината от всички заведения са затворили; дори изобщо не се говори за затворили заведения, а ако пазарът наистина се беше свил с 50%, то това несъмнено щеше да рефлектира и в обема работещи барове и кръчми. Ресторантите са друга категория заведения. При тях редуцирането на клиентите ще е в много по-голяма степен следствие от кризата, а не от пушенето, защото хората намаляват посещенията по скъпите заведения когато не могат да отделят 50 лв за вечеря, а не когато нямат цигари. Освен това ресторантите са традиционно място за бизнес срещи и други подобни мероприятия, които не се вляят от това дали се пуши или не.  В края на коментара на въпросния г-н все пак се смънква, че, видите ли, и кризата имала пръст в тази работа. Не се отчитат много фактори – лято е, хората прекарват значително повече време навън, отколкото затворени в заведенията, цигарите хич не са евтини, което важи, особено напоследък, и за горивата, тока и газта, а и през лятото традиционно се пътува извън страната повече, отколкото през зимата. Истината е, че идват и доста туристи, но звучи доста съмнително те да са се отказали от пътуване до България именно заради забраната за пушене или масово да са предпочели да се наливат по стаите си (?!) или по парковете. Втората причина, освен настъпващата зима, била свиването на приходите за бранша. Дами и господа, барчетата не са единственият сектор в икономиката. Точно в момента все още се мъчим да се измъкнем от кризата. По време на криза традиционно нарастват спестяванията, т.е. хората харчат по-малко. Второ: напоследък сме свидетели на ръст на цените на горивата и електроенергията, което повишава и цените. Трето и много важно, а всъщност и най-очевидно: това, че едни средства не се разходват за заведения, не означава, че те са изчезнали от икономиката. Just a basic fact of life. Тези средства все още са налични, но може да се разходват за друго – за скъпите цигари, за бензин, за ……… (каквото ви дойде на ум). А може и да се спестяват за по-добри времена. При почти всички положения част от тях така или иначе отиват в бюджета под формата на данъци. Четвърто и най-важно: дори един икономически сектор да има проблеми, това в никакъв случай не е пагубно за икономиката и не е толкова страшно. Ако износът ни на желязо рязко намалее, в този сектор също ще има проблеми и ще се съкращват заети. Секторната безработица не се бори с разрешаване на пушенето, а с повишаване на покупателната способност.

Например вместо да забраняват гилзите, да разрешават тютюнопушенето или да надуват до небето акцизите върху тютюневите изделия, сомовете могат да ги облекчат. Сверъхвисоките цени на цигарите имат само негативни ефекти върху икономиката, а и върху здравето. Всеизвестно е, че към цигарите човек се пристрастява и с това твърдение не откривам крибрита. Когато човек е пристрастен към нещо, той е склонен да се лишава от други неща, за да си доставя това, към което е пристрастен. С други думи търсенето на цигарите е нееластично. Огромните акцизи директно удариха по джоба масовия цигаропотребител. Уви, това посъкрати и търсенето на други стоки, защото същият този масов потребител, за да си достави цигари, потребяваше по-малко други неща. Едно от които може да е било и посещението по заведения. Досега не ми се е случвало да чуя: „Мога без сутрешна цигарка, ама не мога без вечерен бар!“ Скоро след това масовият потребител разбра, че ще му е невъзможно да пуши същото количество Marlboro на месец. Така той започна да търси субститути. Започна да потребява ръчно свити цигари, електронни цигари. Малък брой масови потребители опита постепенно да намали пушенето, а още по-малък брой масови потребители опита да го откаже изцяло. Което подрина повишаването на акцизите, защото тяхна цел е именно да се пази здравето на потребителите, които упорито отказаха да си го пазят. За сметка на това голям брой масови потребетели се насочи към безмитните магазини по границите в търсене на цигари на старите цени. И така настъпиха благи дни за производителите на цигарите-ментета. Те веднага разбраха, че масовият потребител е склонен да пуши всякаква люцерна, само и само да си достави необходимото дневно количество редуциране на живота. И заляха пазара. Признавам, не съм запознат с официалната статистика за количеството ментета по пазара и за обемът на тяхното потребление, но съм убеден, че тя ще е нищожна в сравнение с реалността. Вече акцизът не само намали покупателната способност на безволевия български пушач, но и започна да оказва пагубно въздействие, при това именно върху групата хора, които най-малко биха могли да се противопоставят на евентуални здравословни проблеми. Акцизът удари най-силно най-бедните пушачи. В условията на масова консумация на гнусотии от масовият потребител и свит пазар за почти всички марки, сомовете бяха убедени от лобистичните щуки на Булгартабак допълнително да отежнят положението на българския пушач, като забраниха производството на гилзи. Несъмнено мъдро. Скоро се очаква да се въведе и прогресивен акциз върху цигарите на Мечопуховския принцип „колкото повече – толкова повече“. Но сомовете наистина много трудно биха могли да си затворят устите за лоби-захранката на Булгартабак …

А сега говорят лицемерно-предизборно за запалване на цигарата на мира – цигара, която сами отнеха от пушачите, облагайки ги с абсурден и вреден акциз. Зад „проблемите на бранша“ скриват собствените си неадекватни мерки в борбата с пушенето, а сега искат непушачите отново да се опитат да го налапаме (дима), при това от по-нискокачествените цигари, които масовият потребител може да си позволи. Ай’ сиктир, драги зрителе!

Ще се повторя, но: всеки има свободата да избира какво да прави със себе си, в това число дали да се трови или не. Ала не е отнемане на „правата“ на пушачите да ме тровят, а е навлизане в моето лично пространство от тяхна страна и съкращаване и на моя живот, освен на техния, когато съм принуден да дишам лютивия гнусен дим от цигарите и да се омирисвам „на кръчма“. Те нагло заявяват: „стойте си в „зоната за непушачи“ – сякаш сме някакви диваци, като в „Прекрасния нов свят“, които не желаем „богопомазването“ да се възползваме от тютюевата им сома; диваци, които трябва да стоят изолирани, ако желаят да се доближат до социализирането. Сякаш няма нищо по-естествено заведенията да са „зона за пушачи“. А ако приемем доводът, че те имат право да ме тровят, за „правилен“, то трябва да приемем, че и аз имам право да стрелям по тях, нали? Ако те имат правото да вредят на здравето ми, то и аз трябва да имам правото да се защитя. В противен случай това се нарича „дискриминация“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s