Добро утро!

Днес наистина утрото е добро, макар и твърде по-слънчево, отколкото биологичният ми часовник би желал, и определено по-зелено, отколкото предполага това време на годината. Но това бързо бе компенсирано от чаша чай и две добри новини.

Първата добра новина за деня е лекото нарастване на коефициента на заетост и, което е сякаш по-доброто, положителният тренд на същия. Макар и, както пишат от Института за пазарна икономика, нарастването на коефициента на заетост да се е дължало и на изцяло негативни фактори като емиграцията, очаква се заетостта да расте.

Втората добра новина е международна и изключително оптимистична. Малка Молдова е осъдила престъпленията комунизма и е забранила неговата грозна селяшка символика. Предвид, че Молдова е по-малка от България и по-близо до Русия, това би трябвало да даде силен индикатор на родните управляващи накъде точно духа вятъра на промяната, незасегнал, изглежда, тяхното мислене за повече от 20 години. Те преди избори няма да направят една такава радикална стъпка и това е ясно, но тя определено би им донесла повече позитиви, при това сред най-ценния електорат – активните млади. Освен това определено би показало еманципация сред управляващите. А и би отразило една историческа истина – по времето на комунистическото робство населението на България е изживяло безпрецедентен терор, омерзяване на личността и индивида и потъпкване на всякакви човешки права, особено в ранните години след окупацията от Червената армия, когато по-голямата част от интелигенцията е била избита, а друга част – омерзена и охамутена от новата селска власт. Друга несъмнена полза ще е очистването от идеологическа дискриминация – нацизмът е зло, а комунизмът не е; нима? Историческа истина е, че в лагерите в СССР и извън тях – като държавна „политика“, особено в Украйна; – са били загинати значително повече хора, отколкото нацисткият режим е успял да изтреби за дванайсетгодишната си власт. Нека не забравяме, че превръщането на България в „земен рай“, изглежда, е трябвало да мине през „лагеруване“ в Белене и „Слънчев ден“ за несъгласните с измеренията на „рая“, дори и писатели като Димитър Талев, който е един от малкото ни кадърни автори, колкото и в школото да ни миеха мозъците какви сме били титани на литературата и какъв невероятен принос били имали Ботев и Вазов и колко хуманистичен във взривяването на мостове бил Вапцаров с неговата идея за индивида, което е перверзно тълкуване на истинските му идеи за смазването на същия. Но нека не се отклонявам. Уви, руското лоби, подплътено с изродена носталгия, енергийна зависимост и пари, е твърде силно. Голямо браво на Молдова. Да се надяваме скоро (може би след изборите?) нейният пример да бъде последван и у нас.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s