ccceung9

arcusСССР

Обратният Съветски съюз. Мегадържава с централно управление и планова икономика, само че нова, по-могъща и със значително по-обработени и опитни политици и социални инженери, поучили се от историята на събратята си от потъналия соц-блок; т.е. те вече знаят как точно да манипулират в името на нашето собствено „благо”, което, учудващо, минава през тяхното собствено благо и концентрирането на повече власт в тях. Основна разлика – първите (т.е. партийната управляваща номенклатурна бюрокрация в СССР) налагаха „уравниловката” насилствено, затова и тя имаше по-голям отпор. Новата евро-номенклатура я налага с железен юмрук, ала облечен в кадифената ръкавица на демокрацията – сякаш сами сме си го избрали и сякаш сами си избираме да прехвърлим все по-голяма отговорност за ръководенето на нашите собствени животи на някакви почти абстрактни „лица и субекти” (не съм предполагал, че ще цитирам Цветан Цветанов, но ето как неговите тъпоумия идеално описват тази Сива брюкСЕЛСКА (?) армия – прилика с Червената армия, ала насочила не автомати „Калашников” и „ГРАД”-ове, а още по-страшно оръжие – законодателната власт) в далечна Белгия. Броят на тези лица и субекти според мен не подлежи на изброяване: наистина са си армия. Което е по-страшно, ние плащаме за съществуването на тази армия. Както е добре известно, всяка бюрокрация има основното свойство да се мултиплицира. Защо? Кому е нужно да попадаме под все по-голямата власт на все повече технократи? Правят ли живота ни по-добър? А кой изобщо ги е обявил за технократи?

Основоположниците на Европейския съюз със сигурност биха се въртяли като печени пилета в гробовете (може би освен французите, които са най-комплексираните политици на Европейския материк, ако приемем, че Русия е извън него), ако можеха да видят какво се случва с тяхната мечта за свобода. Защото ми се струва, че единствената свобода, която се увеличава в този съюз, е свободата – по-скоро свободията – на управляващата върхушка. ЕС е създаден като търговска структура. Идеята е била да се направи търговски съюз за безмитна търговия; т.е. по-свободна търговия. Излишно е, струва ми се, да казвам, че митата се въвеждат от шовинистичните леви, като защита на „националното производство” и че в едни нормални търговски взаимоотношения така или иначе мита не съществуват. Но тъй като в Европа от началото и средата на миналия век е имало прекомерна държавна регулация, въведена именно от същите леви (т.наричащи се „социалисти”, макар, също като феминистите, да гледат на „общото благо” през призмата на собственото си добруване) под формата на акзици и мита, изкривяващи нормалната търговия и водещи до всеобща нищета (ефект на преразпределянето – при митата страда цялото население на една държава в полза на производителите от защитения отрасъл, които печелят; първите получават и възможността да потребяват по-малко блага), наистина е било необходимо след Втората световна война пазарите да се либерализират. Признавам, че може би сред първоучредителите е имало и по-далновидни политици, целящи тотален контрол над новата организация, но според мен техните намерения са били като цяло, чисти – повече свобода и по-малко държавна регулация – т.е. пазарна търговия – повече блага за потребителите на по-достъпна цена и, в крайна сметка, по-добър живот за всички.

Времената се менят и от свободата започват да се интересуват, а като резултат – и да се възползват, все повече държави в Европа. Това „налага” създаването и на „агенция” по свободата с нейната армия от чиновници и скрибове всякакви – резултатът, който ние виждаме днес. Съветските колеги на европеските скрибове също говориха за свобода, за „рай на земята”, за „братство”, но те пропуснаха  да отбележат, че хората най-вероятно няма да искат тези добродетели, разбирани през погледа на макрс-ленинизма, маркс-сталинизма и другите извратени форми на „философия” и идеология, да бъдат налагани чрез автомат и Червената армия. Затова днес те се въвеждат не по начина, разбиран от учредителите на ЕС, а като благо, „дарявано” (защото никой политик не дава каквото и да е било даром) от ЕС под формата на икономическо преразпределение (на власт), под формата на всякакви субсидии, фондове за подпомагане и изразвняване на жизнения статус и т.н. Съюзът, скрепен изключително силно благодарение на волята за власт на политиците, понякога пряко собствените им граждани (Германия и отхвърлената марка), вече не е естествено формирование, а още по-малко е някакъв изотчник на свобода, личностна и търговска, както се опитват да ни убедят, а трупащ все повече власт (и от трите) и контрол – контрол над гражданите си.

Как се налага този контрол? Както вече казах, меко. Но трябва да се отбележи и друго – ЕС използва пропагандата почти в същия размер, в който я е използвал и СССР. Наричайки процедурите си „демократични” – т.е. сякаш сами сме се съгласявали той да се раздува и да заграбва от свободата ни – ЕС е вече не е организация за свободна търговия, свобода и благоденствие. ЕС се превръща в мегадържава, която разполага с ограничени запаси от „свобода, равенство, братство”, които обаче трябва (а „трябва” защото сам е решил така) да дистрибутира. Трябва да се отблежи – „свободата, равенството и братството“ са функция от платежоспособността на силните държави в съюза за сметка(та на) слабите (южни) държавици. Бързо се видя, че „свобода, равенство и братство“ се постигат само докато едните дават, а другите вземат и когато първите спрат да бъдат източвани (какъвто не е случаят – те продължават да са ограбвани в името на „съюз“, който е политически, а не държавен, дотолкова, доколкото държавите са индивидите), вторите се вдигат на бунт. И някои хора са ощетени. А какво е лошото на тази мегадържава, би попитал някой. Аз самият също не виждах нещо негативно. Но има и ще има големи негативи – не само защото изхранваме Сивата армия чиновници в Брюксел, което, само по себе си, вече е зло, защото всеки един гражданин на ЕС би използвал парите си по-рационално, отколкото това би сторил кой да е скриб в Белгия, а защото ЕС започва да налага тотален контрол над живота на гражданите си. Той вече е не просто изродена мегадържава, а чудовищна наддържава. Неговите командири и социални инженери не си служат само с пропаганда съветски образец, а и с „петилетки” и субсидии, регулации и санкции и дори с валутна тирания!

– Теологизацията на ЕС: висш съдник на всички евро-миряни, определящ съдбите им и можещ да ги „плесне през ръцете” по абсолютно всяко едно време! –

Защо „теологизация“? Защото съюзът се е изродил в нещо като Римокатолическата църква през Средновековието – налагащ добродетелите си, даващ и вземащ (нека познаем кое е доминира) и, в крайна сметка, висш съдник. Самозабравил се представител на „бог“ (кой бог? Нечие добруване?). Говорещ за „общности“ и „общество“ – таргетиран към стадото чрез изкривената представа за индивидуално благоденствие – когато то е подчинено на това стадо и води до неговия просперитет; подчиняване на единицата в служба на общото. Единни в многообразието: изравнени като овце.

Най-голямото зло на ЕС, е че той е бил създаден от либерали, а се е изродил в социалистически проект, ръководен от технократи и социални инженери!

Основна теза на този пост е: искам неадминистрирана свобода и съм против грабежите на европолитиците и валутните и финансови манипулации, които извършват, и които изкривяват свободната търговия!

Поред:

Интересен би бил експериментът колко пъти на ден човек вижда европейското знаме и колко пъти на ден се сблъсква с извикваните на висок глас добродетели, които бюрократите от Брюксел се обявяват, че не само защитават, а и пръскат по света. В рекламата няма нищо лошо – с реклама се сблъскваме всеки един ден. Рекламата, както казват, е най-откровената форма на общуване, защото само тя открито заявява: „аз съм тук, за да манипулирам”. Но в случая „ЕС” нещата са други: това е пропаганда. Влизайки в университета имам чувството, че всяко благо на света идва от ЕС – от факта, че изобщо боравя (както всички други) с пари, а не с мидени черупки, през програми за дигитализиране (нещо, от което всеки български университет има огромна нужда) на унито и закупени книги, до студентски „бригади” (даже и името не са сменили!). Точно както в НРБ или СССР – всяко благо идва по воля на партията и по нейна милост. Интересното е, че до тези „лозунги”, като контраст, висят огромни менделееви таблици в рамки и соц-информационни табла. Но всъщност колко добре връзват – само байракът е друг … Но какво лошо би могло да има в пропагандата – все пак по тези плакати има усмихнати лица на мои връстници? Злото идва от миенето на мозъци, че без ЕС не бихме могли да живеем добре и да просперираме. Което не е вярно. Хората забравят, че дори е точно обратното – „съюзът” не само налага все повече регулации, а е бил създаден с точно обратната цел на тази, която е заграбил днес, а именно да носи свобода. Същото е било и в СССР, а и в НРБ – партията се е пропагандирала като носител на невиждана свобода на индивида, която минава през богата гама от затвори, концлагери и низвергване на несъгласните с нея. Всъщност благодарение именно на либерализма аз мога да изкажа мнението си против настоящия вид на ЕС. Преди 90-та това не би могло да се случи. Да видим дали и за в бъдеще ЕС ще търпи критика …

„Изравняване на жизнения стандарт на държавите-членки” – колко хубаво звучи, а колко грабежи на гражданите на същите се крият зад този лозунг (защото ЕС борави с лозунги)! Как? Субсидии! Функция от ролята на всемогъща наддържава, която ЕС сам е решил, че има. И щедростта, която така усилено пропагандира, чрез тези програми за субсидиране. Какво е вредното на субсидиите? Те изкривяват свободния пазар и преразпределят богатство. При едни нормални пазарни отношения потребителите са тези, които определят какво е ценно да се произвежда, чрез своето потребление. Ако нещо не се търси, то би било по-евтино и нерентабилно за производсто. Но свръхдържавата променя това, като определя приоритетни отрасли, които да подпомага. Точно тук е преразпределянето – хората не биха купили производството на тези отрасли, но ЕС, чрез данъците на същите тези потребители, увеличава печалбата за производителите. Някои инфраструктурни проекти не биха се осъществили. Или може би биха, предвид, че субсидиите, които получаваме, са почти равни на членския внос, т.е. ЕС не е чак толкова щедър. С времето субсидиите, които България ще получава, ще нараснат, както се очаква. Но наследството им ще е един изкривен пазар. Други южни държави получават и са получавали огромни субсидии (Гърция, Италия), несравними с общия им внос; т.е. по-старите (севрни) членки са били ограбвани за сметка на производители в южните държави. Нима гражданите на тези държави не биха разходвали парите си по-ефективно или не биха ги спестили за собственото си благо? Тук ЕС не само изкривява нормалната икономика, но и ограбва. Това той прави и при всеки свой план, когато залага стратегически цели, за изпълнението (или неизпълнението) на които ограбва и изкривява пазара все повече и повече и все повече и повече се доближава до централно-плановата икономика.

В графата „ограбване” може би трябва да се добавят и (неосъществяваните) наказателни процедури към членките на Европейския валутен съюз. При нормални условия на пазара, валутите щяха да бъдат наказани с обезценяване, ако правителствата водят неправилна политика – т.е. бюджетни дефицити. Това би направило гражданите им по-бедни и по-недоволни. Но обезценяване на националната валута не може да се случи в ЕВС, защото вече просто не съществуват национални валути, а евро – магическата единна парична единица, гарантираща спасяване на всяка затънала държава и банки (!), при липса на наказателни процедури, което е лесно обяснимо – Германия и Франция, най-големите икономики в ЕС, също не спазват правилата на бюджетните дефицити, а кой би ги наказал? Това дори звучи смехотворно! Така не просто няма наказания за политиците, защото големите не могат да оставят еврото да се обезцени, правещи всякакви чудеса, за да „успокоят пазарите”, а няма и финансови санкции. Макар цирковите им номера да не могат да минават в дългосрочен план, най-малкото защото ЕВС става все по-задлъжнял, а населението – все по-недоволно от това, че го ограбват в името на фалшиви идеали; идеали, без които то би живяло по-добре! Най-фалшивият от тези идеали е невъзможността за „единна Европа” без еврото – пълна лъжа! Единна Европа може да се постигне само и единствено чрез липса на регулации, което не се прави. Политически единна Европа, което е много по-различно, трябва да мине през еврото.

В цялата човешка история, хората са търгували стоки, които са намирали за ценни. В следващия етап на развитие те са създали такава система, чрез която една стока да отразява ценността на много други стоки, така че те да могат да се търгуват срещу нея. На пазара вече не е било нужно да се търгува стока за стока (която може би другия не би могъл да размени за трета), защото стоките са имали еквивалент. В различните части на света еквивалентът е бил различен. С времето като такъв се налага златото. То дава големи предимства за търговията – може да се дели на различни по големина части, които да се оформят по различен начин и е лесно за пренасяне. Златото е общата валута до началото на XX век. До тогава валутата е изразявала количеството злато, което всеки един е имал във влога си, така че когато нещо се е закупувало във всеки един момент всеки човек е можел да отиде и да размени хартията с номинална стойност, наречена bank note за номиналното ѝ стойност в злато. Благородният метал не е бил изкуствено административно наложен – той е бил общоприет заради своите качества. С времето в различните държави се раждат различни валути, но това, което ги обединявало и което улеснявало търговията между нациите било конвертируемостта на платежните средства, защото зад лирата, марката, песетата … стояло златото. Днес не можем да отидем в банката и да обменим банковите си записи за злато. Днес вече банките не могат да издават такива – това право има само ЕЦБ (а и националните централни банки, но те са зависими от ЕЦБ), а един от най-големите проблеми е, че еврото е административно наложена валута. С други думи – тя не прави животът на хората по-добър; тя е излишна. Отделните нации са търгували без препятствия, когато златото е бил еквивалент за всеки номинал, независимо от името му. Еврото се налага дори пряко нуждите на гражданите – какъвто е случаят с Германия и за неговото налагане се харчат много пари за пропаганда (разликата тук е, че няма участие на НКВД-ейци и КГБ-ейци, а само пропаганда). Отново свръхдържава и нейните чиновници се налагат за своето благо и за благото на политиците, в крайна сметка, като не оставят свободата, а въвеждат валутната тирания, наречена евро. Марио Драги (макар изобщо да не е драг за жителите на ЕС) заяви, че ще се направи всичко за спасяването на еврото – всичко означава повече дългове, създаването на още организации и наливането на още милиарди в името на доплънителното изкривяване на пазарите, преразпределянето не богатство и ущърб на свободната търговия. Уви, той не би могъл да види средния пръст, който Невдиимата ръка му размахва. Но би могъл да се облажи, заедно с началниците си, чрез вмешателства в търговията и банковия сектор, да не повярва човек …

За хомеопатията! С две ръце и два крака! Защо? Хомеопатията е глупост. Но да бъдеш идиот си е решение на индивида. Забранявайки я, всъщност евродепутатите забраняват принципа да бъдеш идиот – т.е. свободата сам да решаваш за себе си. След като ти е хубаво, отивай мри с хомеопатия, но имай правото да умреш по този начин. Защото принципът се прилага не само за глупости, а за всичко – цялостна редукция на свободата на индивида. А ЕС не се свени да се бърка във всевъзможни други сектори – от алкохол, през тютюнопушене, въозобновяеми енергийни източници … ЕС се превръща в тоталитарна държава, където вече няма индивиди с право на решения за собствените си животи, а тонове регулации, регламентации, препоръки, закони и забрани. Което също е точно обратното на това, което основателите на ЕС са целяли; ЕС все повече заприличва на ЕССР – все по-малко значение на индивида, който бива заливан с тонове пропаганда, и все по-голяма власт на евробюрократите (които стават все повече!).

Против ЕС в настоящият му вид съм. Против икономическите решения, които той взема, а и прилага, съм. Те са социалистически. Политиката на ЕС е за абослютното му превръщане в наддържава – миналия месец това бе доказано от външните министри на 11 държави, които поискаха създаването на единна армия на съюза. Изглежда, вече целта е не само Сива писарска армия, а и напълно реална военна сила – нещо като Червената армия, която знаем до какво доведе. Политиката на тези писари е да заграбят колкото се може повече власт и да превърнат „съюза”, основан като търговско обединение, в тотална държава – „петилетките” са отдавна в ход и, както е ясно, не са ефективни. Последната такава целеше: „DESIRING to enhance further the democratic and efficient functioning of the institutions so as to enable them better to carry out, within a single institutional framework, the tasks entrusted to them, IN VIEW of further steps to be taken in order to advance European integration …” Чрез институции към „интеграция” … Из другите цели бяха превръщането на ЕС в най-конкурентната организация на света. Това не се случи – конкурентността бе задушена от същите тези институции, които трябваше да отговарят за нея. Отново по съветски образец – ще „творим прогрес” чрез бюра, департаменти, агенции …

Против ЕС и тенденцията за регламентиране на живота съм и против отнемането на индивидуалните свободи. Вече видяхме резултата от такава една структура. Видяха я и самите бюрократи, които днес са по-осъвършенствани от всякога в заграбването на власт и финансови облаги, имащи най-силното оръжие: еврото. ПРОТИВ лъжите и пропагандата съм – този трилър сме го гледали, а някои и са живяли в него. ПРОТИВ изкривяването на пазарите съм. ПРОТИВ държавната интервенция и държавния контрол съм!

ЗА индивидуалната свобода съм. ЗА поемането на отговорност. Това няма как да се случи при наличието на nanny-states, чиито основен похват е да премахват личната отговорност. Държавата казва: „ние ще се погрижим за вашето дете в детската градина, ще ви обслужим в болницата, няма защо да мислите за сигурността си – осигурили сме полиция и т.н.“; а после да се чудим защо конвейерът на концлагерите за деца, наречен „образователна система“, бълва неграмотници, които нямат абсолютно никаква идея какво да правят с живота си и които до гроб са пристрастени към държавните помощи. Свободата, обаче, не произтича от институциите. Дори напротив – в цялата човешка история именно отсъствието на такива е водило до свобода. Онези най-отгоре никога няма да се замислят за намаляване на административния апарат. Изглежда, все по-малко ще ни спохождат и конкурентоспособността и иновациите (особено в България). Конкурентоспособност не се създава от доброто пожелание (доколкото Договорът от Лисабон, а и всеки негов наследник, не може да бъде нищо друго). Печалният извод от историята и науката икономика е, че не може комитет да определя – това се видя в СССР, където всяка стока идваше до потребителите по волята на партията (или на черно). Конкурентоспособност се създава от индивидите с техните идеи – администрациите само пречат за нея. Никога иновациите не са следвали някакъв план. Какво трябва да означава целта ЕС да се превърне в най-конкурентната организация на света? Авторите на това да ни отърват от присъствието си. Конкурентоспособност = свбода.

Поне няма да бъда привикан от някой евромилиционер за обяснения за статията си. Засега …

Donate Button with Credit Cards

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s