Извадете книгите от кафенетата (или: маркетинговоразбитата представа за книгите)

Първото изречение в този пост щеше да бъде: „Обичам книгите.“ Но точно след като го написах се замислих, че обичам повече четенето, отколкото самите книги. Макар че поствам немалко снимки на книгохранилища във фейсбук. Прекрасно е как напоследък все повече хора говорят за четене и четат, при това широка гама от жанрове и автори от всякакви епохи. За немалко четенето е част от естествения ритъм на ежедневието – навик. Това дава шанс да намериш повече книжни „съратници“, с които да обсъдиш някой герой, книга, автор или идея. А дори и книга, при все че книжният пазар в България е по-скоро като кон с капаци. Дълбок поклон към читанката и Project Gutenberg – ценно рамо за един беден студент.

Хората, които обичаме четенето, обичаме да сме заобиколени с книги. Те всяват уют и служат като бариера. Отвъд тях няма повече „България“ и делник, разбити плочки, улични кучета и улични бабички. Книгата е телепорт към прекрасни нови светове. Дори самата представа, че можеш да избухаш по празната глава някой дразнещ бюрократ с „Кентърбърийски разкази“, би могла да е достатъчна, за да свали напрежението. Говоря за книги, защото четци се появиха относително скоро, особено достъпни за българския потребител.

Когато имаш незадоволени потребности често си мислиш, че те са толкова очевадни, че с времето недалновидността на този, от когото очакваш нещо, започва да те дразни. Преди 5-6 години отчаяно ми се щеше да имам кътче – кафене или библиотека – където да мога да пия чай и да чета. Струваше ми се абсурдно никой да не предлага такова място. Понякога ми се искаша да отида при собственика на някой  бар или кафене и да му кажа: „Ще идвам тук всеки ден, само обзаведи с книги!“ Потребността от литература не остана дълго незабелязана. Най-малко защото жизненият стандарт се повиши, позволявайки на хора, за които четенето е нещо нормално, да развихрят предприемаческите си идеи. Така започнаха да се появяват все повече места, където книги бяха основна част от интериора. Такива заведения се появяват все повече, особено в големите градове.

Първата реакция е: „НАЙ-ПОСЛЕ ЧОВЕК С МОЕТО МИСЛЕНЕ!“ Втората, разбира се, е надеждата да сервира хубави чайове. Ентусиазмът наистина е голям, най-малкото защото очакваш в такова място наистина да намериш начетени хора. Понякога това очакване се оправдава, друг път – не. Заведенията са различни. Интериорът също. Книгите са там, хората са там, но не и техният дух.

Обзаведените с книги заведения не проработиха за мен. Книгите стоят. Те просто не успяват да станат част от мен и да ги почувствам като книги – приятната бариера между мен и заобикалящия ме свят. Именно защото в заведение не трябва да има бариери между човек и заобикалящия го свят. Никой не отива на бар или в кафене, за да си стои сам. Хората отиват, за да се забавляват с други хора, докато книгата все пак е по-скоро интимност. Има и други дразнещи моменти. Книжното осчетоводяване – отчитането на „това съм го чел“, „как можеш да сложиш това до това?!“ и т.н. Дори и да започнеш нещо, то няма как да си отбележиш или да вземеш книгата. Харесвал съм немалко томчета, които съм искал да прочета, но, уви … А дори и да се зачетеш (най-често в книгата, която сам си носиш), има странични фактори – любопитство какво четат другите, надаване на ухо за разговорите им (когато се касае за книги, това не е слухтене) интерес от тях към теб. Но не и четене.

Книгата си остава хубав повод за запознанство. Но маркетираното книгопредлагане и книжната поза ме дразнят. А книжна поза има, защото наистина все повече заведения се опитват да диверсифицират в сегмента на „четящите“ и да се накарат да ги почувстват у дома им. Което несъмнено се получава, за кратко след първите няколко посещения. Но после отмира. Извадете книгите от кафенетата. Не ги превръщайте в публични домове за книги.

2 мнения по „Извадете книгите от кафенетата (или: маркетинговоразбитата представа за книгите)“

  1. Изпускаш само едно встрани от мейнстрийма потребление на услугата „кафене“ – интровертните хора, предпочитащи компанията на книга пред човешката. В такива периоди библиокафето идва като глътка свеж въздух… което, вярно, създава условия, но не превръща четенето в средство на общуване и самоманифестация, докато самият четящ не пожелае това.
    Не бързай да му обявяваш война, естестественият отбор ще си каже думата (-;

    1. O, далеч съм от мисълта да водя някога „бойни действия“ срещу библиокафетата.😀 Те са необходими – разнообразието е нещо прекрасно.🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s