Коледна песен

Някой да не е чувал за скъперника Ебенизър (Чичо) Скрудж? Но ако все пак има някаква вероятност той да е непознат, то сюжетът на „Коледна песен“ е толкова протрит – от гаджета до банкери – че не ми се вярва някой да не го знае наизуст. Дикенс ни е оставил класически модел за трансформация от порочен скъперник в „добър“ (?!) човек, макар и под формата на глуповато фентъзи.

Три духа посещават Скрудж около празниците, разкриващи разчувстващи сценки. Първият връща Скрудж назад в миналото. По-емоционално натоварени са духовете на настоящето и бъдещето. Първият му показва как най-малкият син на служителят Боб страда, а окаяният баща няма как да купи лекарства, защото Скрудж е стиснат. Тук има два важни момента – един, който се вижда, и втори, който не се вижда.

На преден план е страданието. Дикенс докосва читателите, описвайки мъката на семейството и болката на, като цяло, най-милото на всеки – неговото дете. Впечатлението се подсилва и от факта, че от мизерията, на която са обречени, страда именно най-младият член на семейството, Tiny Tim, а младенците са традиционно свързани с чистота и „непорочност“ – той най-малко е заслужавал тази участ. Емоционалната струна във всеки читател тук трябва силно да дрънчи, защото масовият читател се е асоциирал със страданието на Боб и неговото семейство.

Емоционално изключеният мозък не може, или рядко успява, да види втория момент. Това е и целта на Дикенс, разбира се. Но пред успелия да разбере фона ще се разкрие коренно различна картинка. А имненно – Скрудж е добър и далеч не е някакъв скъперник. Защото той дава работа на Боб. Така Боб може да си позволи изобщо да издържа семейството си. Без Скрудж Малкия Тим далеч не би доживял тази болест, а би починал още по-невръстен. Същата съдба би трябвало да сполети и самия Боб, а и останалите членове на семейството му. Така Скрудж всъщност не е хейтъра, когото хората са свикнали да виждат, а благодетел на семейството на Боб. Нека не забравяме, че Боб напълно доброволно се е съгласил да работи при тези условия. А какво прави Скрудж с печалбата си, дали я харчи за благотворителност, или не, е съвсем негов избор, неподлежащ на псевдо-морализаторстване, стил библията.

Образът на капиталиста експлоататор е бил достатъчно експлоатиран от автори със социалистически възгледи (пишещи безкрайни произведения, подходящи сякаш само за тоалетно четиво, в добрите традиции на Баба Вихронрав). Те винаги са пропускали същината: тези „несретни“ и „тормозени“ от „чорбаджиите“ работници не са принудени на сила да работят за тях. Напълно са свободни да бъдат unemployed as hell, ако това ги устройва повече. Но, изглежда, случаят не е такъв. И не само не е такъв, т.е. желаят да работят за „експлоататорите“ си, а и вторите им осигуряват съществуване – плащат им заплата, която като безработни „пролетариите“ не биха получавали.

В разказа се крие още морал, нашумял в бизнеса, особено напоследък, а именно въпроси като: трябва ли служители с повече деца да получават по-големи заплати? И филантропия се сблъсква с дисриминация. Първо: по тази логика служители с разностранни изисквания ще могат да претендират за по-висока заплата. Например: „карам по-мощна кола“. Казано по-цинично: трябва ли някоя моя колежка да получава по-добри оценки, само защото не е чувала за презервативи? По-големият брой деца и получавано в резултат на това по-високо взнаграждание е дискриминационно спрямо останалата част от персонала, която има по-малко или съвсем няма деца. Второ: защо трябва мениджъра да отговаря за индивидуалните решения на служителите си да имат деца?

Идва Коледа – в рекламата, т.е. в света, в който живеем, тя не се празнува само на 25 декември, а започва от около началото на октомври. Дотегнало ми е от псевдо-морал и псевдо-алтруистични каузи (само за 1,20 лв. с ДДС, макар от няколко месеца да са освободени от ДДС!). Нека престанем да гледаме на успелите по някакъв начин хора през очите на Боб – с други думи, нека не търсим външни виновници за собствените си неуспехи. Няма нищо грешно или аморално в това, да харчиш парите, които си заработил, за себе си. Единственият, който е отговорен за събдата ти, си ти.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s