Затъпяването и индивидът

Има издания, които заливат Reader-a с постинги и обикновено преглеждам заглавията на пъривте няколко, а следващите десетки прецъквам, колкото да се отбележат като прочетени, а аз да изпитам задоволство, че съм си взел сутрешна доза информираност и мога да започна спокойно деня някъде към обяд. Това са от онзи тип издания, които между немалкото баластра публикуват и що-годе свестни новини. В тазсутрешното прецъкване в дъното ми излезе това грабващо вниманието със сензационното си заглаваие журналистическо бижу. Аз се опитах да прочета тезата на проф. Крабтрий в оригинал, но, уви, сайтът на Trends in Genetics учтиво ме помоли за $40, които аз категорично отказах да платя. Е, занчи сме по-глупави от атински рибар или от събирач? Колко жалко!

Аз, обаче, от позицията на радващ се на комфорта на съвременния живот, ще си позволя да не се съглася с професора по еволюционна биология от Станфордския университет Джералд Крабтрий. При това не само защото би било смазващо за егото да съм по-глупав от пещерняк, а защото намирам тезата за поредната интернет-ви-превръща-в-зомбита статия, която пропуска немалко моменти.

„В миналото ловец, който не използвал интелигентността си, за да осигури храна и подслон, загивал. Днес, ако банкер от Уолстрийт допусне грешка, получава тлъст бонус, т.е. селекцията е останала в миналото”, обяснява Крабтрий. Колко жалко, значи, че не сме напълно зависими от природните сили. Всъщност дали има изобщо човек който да съжалява, че може да си позволи свободно време, хобита, екскурзии, осъвършенстване, а не е напълно зависим от улова или събирачеството си? И какво иска да каже Крабтрий – че факта, че сме си направили животите по-добри в следствие на затъпяване? Нима разделението на труда и технологиите са признак за затъпяване? Научните открития, които биха били напълно неразбираеми за атинянина, камо ли за пещерняка, са признак, че хората изпростяваме?! Напротив, аз мисля, че като цяло се движим напред.

„Обзалагам се, че ако внезапно пред нас се появи гражданин на Атина отпреди 3000 години, той или тя ще се окаже сред най-умните от нас – с добра памет, безброй идеи и ясна представа за важните неща в живота.“ Няма как „гражданин“ на Атина да е „тя“, на първо място – добро начало, Крабтрий! Животът в полиса е бил значително по-простичък от нашия – като се започне с градоустройството и се стигне до междуличностните отношения, минавайки през агората, която би се събрала няколко пъти в един модерен мол. Напълно съм съгласен, че атиняните са имали добра памет – при все, че не е имало науки, чиято теория да помнят, познаването на творчеството на Омир (но не и пълното му наизустяване – имало е специални оратори, които са се занимавали с рецитирането на „Илиада“ и „Одисея“), религиозните празници, политическата система, която, като цяло, е ясна и занаята, с който се занимаваш и от който отсъства каквато и да било терминология, са целия набор от необходими за помнене неща в живота на гражданина. Един грък не би разбрал съвременния свят. Ако Джордж Вашингтон покани Перикъл на вечеря, атинянинът би попаднал в действителност, която не се различава значително от тази в Елада. Писмото би било написано на хартия и би било донесено от пощальон на ръка. Мастилото също няма да се различава драстично. За отиде до Америка, Перикъл би се движил с кола, теглена от коне, и с кораб, задвижван от роби. Вечерята би била поднесена на свещи, които не се различават значително от методите за осветление, използвани от гърците. Самото ястие също ще е приготвено от роби. След него вероятно ще се сервира вино, което също ще е познато на атинянина. Формата на държавно управление много наподобява тази в Атина. С други думи, Перикъл би попаднал в свят, който се различава само съвсем леко от неговия; свят, който той би разбрал. Само век по-късно, Перикъл би попаднал в напълно неразбираем свят. Поканата вече пристига по телеграф, пътуването се осъществевява с парен влак и кораб, няма да срещне роби, а държавното управление вече не е само мъжко занимание – феминистки групи се борят за право на глас на жените. Обществото вече е различно – с голяма социална мобилност, възможност чужденците да станат граждани, а гражданите на САЩ да се преселят за постоянно в друга държава без остракизъм. Такъв свят ще е напълно непонятен за Перикъл, поне в началото. А 150 години по-късно вече живеем с технологии, които несъмнено биха се сторили извънземни на генерала (ако извънземните не бяха измислица на Холивуд – едва ли Перикъл изобщо някога си е представял хипотезата за разумни раси извън нашата Земя). Жените имат днес имат напълно равни права с мъжете; робството почти не съществува по почти цялото земно кълбо, а Елада вече не е центъра на Вселената. Светът днес е толкова различен от този преди 2000 години, че Перикъл в началото сигурно ще е силно шокиран. Кой да е учен днес би бил значително по-начетен от най-начетения човек на Античния свят – факт, който дори самият проф. Крабтрий не би могъл да отрече. Защото сме се развили – да се чуди човек как, като сме по-прости и от събирача!

Да видим „безброй идеи и ясна представа за важните неща в живота.“ Защо гърците да имат „безброй идеи“? Вярно е, че през Елинизма процъфтяват изкуствата, науката и търговията, но това не означава, че кой да е грък е по-креативен от кой да е човек днес. Проф. Крабтрий не отчита измененията в науката, в обществото, в количеството и качеството на информацията, които получаваме, каналите, по които я получаваме. Той изобщо пропуска разделението на труда и факта, че днес количеството информация и знание са несравнимо по-големи, отколкото съвкупното познание, достъпно за някогашните жители на Атина или Александрия.  Никой не може да притежава цялото знание. Затова се специализираме. Така индивидът може да има изключително добри познания в една или може би някоко области и, въпреки че неговото знание е само много малка част от цялото, по този начин съвкупната наука се увеличава. Познавателните ни методи са се развили дотолкова, че обясняваме какво се случва на хоризонта на събитията на черните дупки и на дъното на океаните. Ние имаме и огромното предимство да разполагаме със знанието на елинските философи, докато те с нашето не. Днес не само по-голяма част от обществото е грамотно и имаме повече учени на глава от наслението, отколкото в Атина (където не е имало учени в съвремнния смисъл на думата), но и сме значително по-информирани. Имаме постоянен достъп до +безкрайност информация и не ни се налага да я наизустяваме, за да не я загубим. Трябва да можем да я тълкуваме и анализираме. Комфортът прави животът по-добър, а на първо място – изобщо го позволява, защото днес не сме зависими от застрашената от природни бедствия реколта, диви животни или война с Персийската империя (за последното може и да се поспори). За да има прогрес, първо трябва да сме задоволили първичните си потребности и точно това сме постигнали с „уседналия начин на живот“ и консуматорството. Когато си сит и имаш достъп до информация можеш да отделиш време на науката. Когато гониш дребни животинки и бягаш от по-зъбатите по цял ден не ти остава много време да се застоиш под ябълкови дървета или пък да обикаляш в търсене на нови познанства и споделяне на опит; когато си гладен трудно можеш да правиш наука и изкуство. Елините едва ли са били свидетели на драстична технологична промяна през своя живот – поколения наред са живели по почти един и същ начин и индивидите са били способни да произведат почти еднакво количество продукция. Днес, благодарение на капитализма и индивидуалната свобода, по-голяма част от обществото има възможността да се занимава с наука с изобретения; в следствие на това темпът на нововъведения е толкова бърз, че значителни такива се случват постоянно, което пък променя живота ни ежедневно; съзидателното разрушение е по-осезаемо от всякога.

Тезата на Крабтрий се върти около идеята, че древните са повече „природно интелигентни“ (както е пишело в CV-тата през соца), отколкто сме ние. Ретронавската му носталгия изобщо не взема предвид какво се е случло през последните има-няма 2000 години. Което не е странно, но води до подобни изказвания. Ако бяхме по-глупави от гърците, ние никога не бихме могли да живеем по-добре от тях и да се развиваме като общество и като индивиди.

Donate Button with Credit Cards

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s