Плосък или прогресивен данък

От гледна точка на държавата, данъците изпълняват две изключително важни функции: те са сред основните източници на приходи в бюджета и са основен лост за регулиране на поведението на индивидите. Тъй като в исторически план държавата е поемала все повече роли, то и потребностите ѝ от приходи са нараствали. В резултат на това днес по-голямата част от жителите на света, особено жителите на развитите държави, плащат, пряко и косвено, широка гама от такси, редуциращи разполагаемия доход. И докато плащането на данъци от населението и бизнеса изглежда неминуемо, то все пак отстава важният въпрос какъв дял от приходите да бъдат иззети под формата на данъци. Съществуват различни данъчни системи – регресивна, плоска и прогресивна. Първата форма на облагане, според която с нарастване на данъчната основа данъчната ставка намалява, се среща основно в теорията. От другите две системи, прогресивното данъчно облагане, особено върху доходите, е разпространнео в повечето държави на света. Но въпреки че е този вид данъчно облагане се среща по-често, то води до неблагоприятни икономически последици и до икономическа дискриминация.

Кривата на Лафер илюстрира връзката между равнището на данъка и данъчните постъпления. Видно е, че при твърде висока ставка приходите от данъци за бюджета намаляват; т.е. данъкоплатците започват да се опитват да избегнат плащането им. Един от начините за предпазване от облагане с данъци е данъчната миграция. Пресен пример за това е новопридобитото руско гражданство от актьора Жерар Депардийо. Бизнесът, също както индивидите, не приемат радушно идеята приходите им да се изземат чрез данъци и също имат начини за избягването им. Компаниите могат да се спасят от високи данъци, декларирайки приходите си в страна с по-ниска ставка или в офшорна зона. Именно в това бяха обвинени международни компании като Amazon, Google и Starbucks от английския парламент и общественост.[1] Крайна форма на избягване на данъците е недекларирането на доходи. Негативните последици от свръхданъчното бреме за икономиката са ясни – „изтичане” на висококвалифицирани специалисти, звезди и спортисти, които попадат под ударите на данъчното облагане, и сива икономика. От друга страна плоският данък извежда на светло сенчестия бизнес и е предпоставка за привличане на чуждестранни инвестиции – един от факторите за икономически растеж.

Системата на прогресивно данъчно облагане възпрепятства тези, които иначе биха имали възможността да инвестират, да го сторят; нещо повече – прогресивните данъци биха могли да „стимулират” отказът от забогатяване. Точно обратното е в сила за плоския данък. Позволявайки по-голяма част от личния доход да остане у индивидите, той създава предпоставки за повече инвестиции. Една от предпоставките за въвеждането на прогресивен данък е, че хората с високи лични доходи ще разходват по-малка част от тях за потребление, докато по-голямата част от дохода ще бъде спестена, т.е. няма да увеличи икономическото благосъстояние. Защитниците на тази теза не вземат под внимание факта, че хората с високи доходи имат възможността да ги инвестират в икономиката. Дори и да не го сторят, спестените от тях пари са предпоставка други предприемачи да успеят да реализират инвестициите си, защото именно благодарение на спестяванията проектите им ще имат възможността да бъдат капитализирани, което ще доведе до повече работни места и до икономическо благоденствие.

Някой автори твърдят[2], че плоските данъци затвърждават социалното неравенство. Доводът им е, че еднаквото облагане не позволява наличието на данъчни облекчения и дори и страните с най-ниски доходи плащат данъци. Но кое позволява различните социалните групи да се третират различно икономически? При все че индивидите с по-високи доходи плащат по-високи данъци като абсолютна стойност дори и при плоска ставка. Социалната справедливост изисква всички да бъдат третирани еднакво – прогресивните данъци дискриминират членовете на обществото, получаващи високи доходи. При прогресивно данъчно облагане често са налице различни видове преференции за някой дейности или за различни социални групи. Така например незрящите, хората със сключен брак[3] и самонаетите[4] в Англия имат правото на по-висок необлагаем доход. Но нима трябва социалните групи с високи доходи в обществото да носят отговорност за индивидуалните решения, действия или недъзи на другите членове на обществото? Именно капитализма, при който индивидите поемат отговорност за собствените си действия, а не „общото благо”, е това, което е  извело днешните развити държави до челните места за жизнен стандарт и БВП на глава от населението.

Въпреки че прогресивният данък да е все още разпространен в болшинството държави по света, през последните 20 години той бе възприет от страни с различни икономически показатели, но почти всички от тях – бивши членки на СИВ. За ефективността на плоския данък са налице множество доказателства. Между тях са високата събираемост на данъците, завишената икономическа активност и инвестиционна дейност и стабилното възстановяване от кризата при повечето страни, въвели плосък данък и особено Литва, Латвия и Естония, които дават най-ясни индикации, че са излезли от рецесията.

Image


[1] British PM takes aim at corporate tax avoiders, Reuters [http://www.reuters.com/article/2013/01/24/davos-cameron-tax-idUSL6N0AT5LL20130124]

[2] Владиков А., Ефекти на плоския данък върху наетите лица. Теоретични парадигми и реалности в

балтийските страни и страните от региона на Югоизточна Европа, сп. „Икономически

алтернативи”

[3] Her Majesty Revenue & Customs [http://www.hmrc.gov.uk/incometax/allowance-relief.htm]

[4] Her Majesty Revenue & Customs [http://www.hmrc.gov.uk/incometax/relief-self-emp.htm]

Donate Button with Credit Cards

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s