Офшорки, офшорки …

Провеждането на социални политики от страна на държавите има своя цена и политиците добре знаят това. Те имат ограничен набор от възможности за финансиране на  държавните бюджети. Трябва или да емитират дълг, а повечето развити страни вече имат високи нива на държавен дълг към БВП, или да повишат данъците. Повишаването на подоходните данъци определено не е предпоставка за политическо дълголетие и особено във време на криза. Великобритания, която така или иначе облага с прогресивен данък доходите на богатите, трудно би оправдала увеличаването му. Така, правителството на Камерън се видя принудено да се обърне към бизнеса, като виновник за данъчната дупка (tax gap) – едри компании, като Starbucks и Amazon бяха обвинени в избягване на данъци и плащане на по-малко от „справедливия си дял”.

Хвърлянето на вината върху бизнеса говори за нефункционална данъчна система; все пак бизнесите просто действат рационално. Във Великобритания, която, водена от премиера Дейвид Камерън, е най-активна в борбата с избягването на данъци, основната ставка на корпоративния данък е 24%, а за фирмите с приходи под £300000 – 20%. През 1969 г. той е достигнал 45%, което говори, че от тогава островитяните са постигнали някакъв прогрес. Толкова висока ставка е силен мотиватор за избягването на плащането на данъци – нещо, от което тези, които могат, се възползват. Така, вниманието на политиците се измества не към оптимизиране на данъчната система у дома, а към натиск към офшорните зони и данъчните убежища (tax havens) – държави с ниски или нулеви ставки на корпоративен данък.

Дейвид Камерън не е пионер в опитите за противодействие срещу „вредната данъчна конкуренция”. От повече от 10 години Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, а също и отделни държави, най-вече САЩ, провежда кампании срещу държавите с ниски данъци. През този период опитите за „изваждане на светло” на доходите на компании и лица, които избягват данъци, преминава с различен интензитет. Но с поемането на председателството на G8 от Великобритания, той, изглежда, отново ще се засили. Топ-приоритетите на Камерън са именно търговията, данъците и прозрачността.

Кои са данъчните убежища? По данни на The Economist, това са около 60 държави или региони, основно съсредоточено в Карибско море, в които са регистрирани повече от 2 милиона компании. Регистрираните там компании могат да се възползват от различни облекчения – от анонимност на собствениците на регистриралите фирма или анонимност на банкови сметки до 0% корпоративен данък. Така, компаниите, избягвайки двойно облагане на приходите, постигат двойно необлагане, според OECD, и тенденцията е да се засилва натискът върху офшорните зони от държави, предлагащи „неконкурентни” данъчни условия. Офшорните територии често биват критикувани още, че предлагат добри условия за пране на пари от терористична или престъпна дейност – най-пресният пример за това е Кипър. Но това е проблем на съдебните системи на държавите, в които се развива престъпната дейност; държавите, предлагащи анонимност, не са отговорни за самата престъпност. Определянето на данъчната политика е суверенно право на държавите. Данъчната конкуренция, ниските нива на корпоративен данък и ниските изисквания за регистриране на бизнес или откриване на банков влог (като разкриване на самоличността на вложителя, например) водят до ползи за държавите, които ги прилагат. Тези ползи се изразяват във високи инвестиции и добре капитализиран банков сектор. От своя страна това води до стабилност и просперитет – банките имат повече налични средства, които да отпускат като кредит, а инвестициите, които не във всички държави с ниска ставка на корпоративния данък, са на хартия – до увеличаване на заетостта и заплатите, до по-добри условия на труд и, в крайна сметка, до повишаване на стандарта на живот. Ако ниските корпоративни данъци нямаха тези предимства, те не биха съществували и сигурно данъчна ставка от 45% щеше да е масово явление. Бизнесът не е виновен, че избягва плащането на високи данъци; вината е в социалната държава, чиито програми тези данъци трябва да издържат. Докато не се преразгледа нейната роля в обществото, или поне докато не се промени данъчната политика, компаниите ще продължават да търсят данъчни убежища и вратички в законите.

Donate Button with Credit Cards

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s