КСО … отново!

Тази сутрин попаднах на тази статия на Иймън Бътлър – първата статия от Adam Smith Institute, с която съм несъгласен. Основната теза е:

Developments such as airports, roads, quarries – and now fracking projects – may bring a wider benefit to the community but adversely impact local areas with noise, pollution, traffic congestion, and so on. The decision to give the go-ahead to such projects should not rest with some ‘expert’ planning bureaucrat. Instead, those proposing the development should compensate everyone affected by these ‘spillover effects’  for their losses.

Тук опираме до любимата на преподавателите по мениджмънт корпоративна социална отговорност. Това е идеята, че компаниите не само трябва да предлагат продукт на потребителите, но и да „плащат” на обществото, че, видите ли, то му позволява да осъществява дейност, като споделят печалбата си с всички хора. „Плащанията” могат да имат най-различна форма – от стипендии за образование и създаване на паркове до здравно осигуряване за семействата на работещите. В учебниците по бизнес корпоративната социална отговорност е описана  с много по-красиви думички (мои любими фрази като „sustainable development/growth” са под път и над път). Корпоративната социална отговорност е сред най-соц-звучащите неща, които съм срещал из учебниците и я намирам за напълно погрешна. Защо фирмите трябва да се „отплащат” на „обществото”, че то може да използва продуктите му? Първо място, това е подкуп и PR (особено в България КСО се използва основно за хвърляне на пръст в очите). Второ – ако фирмите вредят на обществото чрез своята дейност, то би следвало да ги накаже като не потребява продуктите им, а не като ги кара да строят детски градини, например. Трето – защо фирмите да са „длъжни” на това общество изобщо? Те така или иначе предлагат своя продукт на потребителите, с което повишават благосъстоянието на всички (тези, които не го повишават, са отсяти от пазара) – можем ли да си представим свят без Nestle, Milka, Nike, Apple … ? Д-р Бътлър дава за пример летище, което произвежда шумово замърсяване. Летищата неслучайно не се строят в центъра на града, а по-далеч от жилищни райони. Но дори и все пак да е близо до жилища, самото общество трябва да реши дали то има повече ползи от летището или повече вреди от шумовото замърсяване. С това не искам да кажа, че ако при фракинг се появят щети компаниите не трябва да обезщетят обществото. Логиката те да „плащат” за фунционирането си е същата болна логика, според която богатите са по-длъжни на обществото защото са богати.

По-надолу продължава:

Although the physical spillover effects of fracking might be limited, there are psychological spillovers too. There may be a chance that fracking could disturb the underground geology in ways that could damage property or pollute water systems – though fracking supporters argue that these are very unlikely and that they will even then diminish over time as academics and the professionals understand the process better through experience. Still, people fear the possible effects – and those fears must be compensated if fracking enterprises are to proceed with the goodwill, or at least toleration, of the community.

Особено когато има вероятност хората да се облагодетелстват от евентуалните обезщетения, the psychological spillovers ще достигнат огромни размери, а страхът ще прерасне в паника (както видяхме в България, въпреки че тук нямаше някакви изгледи живущите в райните, които щяха да бъдат „унищожени” от фракинга да получат някакви преки облаги). Това ще отприщи рентоориентирано поведение (rent seeking). А, веднъж установени, привилегиите е много трудно да бъдат отнети. Тук опираме до същото, както и в горния параграф – „предплащането” за разрешаването да се извършва дейност в даден регион.

We proposed that any new development, which produces a planning gain to its proposers, should compensate the local losers. One can imagine a supermarket, say, that leads to local traffic problems as roads become congested. Those near the congestion should be compensated, and those less affected compensated less. It is not an exact computation, but at least it is better than people whose lives are blighted by some development having no redress.

Ако нанася щети – да; това вече го отбелязах. Д-р Бътлър сякаш пропуска, че фирмите се стараят да оптимизират, включително и околната среда – едно от, по принцип, правилните предположения (което се опитват да използват в защита на КСО) е, че компаниите имат по-голяма изгода в дългосрочен план да оперират в здравословна среда; т.е. не да строят безразсъдно, унищожавайки околностите или инфраструктурата. Супермаркетите имат полза да изграждат такава, вместо да я рушат, защото знаят, че ще загубят клиенти, ако са известни с претъпканите си паркоместа или с това, че там е голяма блъсканица. Същото важи и за фракинга. Инвестициите в сонди и други съоръжения са дългосрочни. Компаниите не идват за една година, през която унищожават всичко наоколо, след което се връщат в САЩ, доволно потривайки ръце. Те идват, за да експлоатират ресурса дълго време. Когато това е така, замърсявания на околната среда ще навредят не само на репутацията им, а и финансово (глоби от правителството) и дори пряко – нали собствените им работници живеят там.

Компаниите трябва да носят отговорност, когато наистина вредят на хората и на околната среда. Жалко, обаче, че идеята за „предплащане” за опериране е излязла от учебниците.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s