Учебна неистина

Правителствените покупки и преразпределителната роля на държавата се аргументират с това, което в учебниците наричат публични блага. Публичните блага са услуги, като физическа защита на населението (полиция, армия), социална защита (обезщетения при безработица, майчински плащания, пенсии), образование, здравеопазване. В един от най-популярните учебници по макроикономикс в България (автор Стоядин Савов), четем: „Публичните блага се ползват съвместно. Ако те са достъпни за едни, едновременно ще бъдат на разположение и на други. Тъй като хората не могат да бъдат изключвани от потреблението на обществени блага, системата за формиране на тяхната оценка е разрушена. Ще си платите ли доброволно вашия дял в потреблението на националната отбрана, полицейската или съдебната защита, ако тези блага са доставяни по пазарен път? Как ще изглежда тяхното производство и потребление в чисто пазарни условия? Всеки би искал да потребява такива блага, но малцина биха ги заплащали доброволно. Ето защо те просто няма да бъдат произвеждани.”[1] Авторът греши във всяко едно свое твърдение. Защо хората не могат да бъдат „изключени”, при все че така или иначе огромна част от населението съвсем рядко влиза в досег с полицията или съдебната система, а какво остава за армията. И нима при нападение населението не би било склонно да наеме и въоръжи военна сила, която да го защитава? Следвайки неговата логика, държавата би трябвало да заплаща антивирусна програма за всеки компютър, защото може да бъде атакуван от вирус. Това очевидно би било грешно. Нима хората не биха били склонни да плащат за ползването на тези услуги, ако наистина имат нужда от тях? Ако при обир човек трябва да наеме полицията или детектив, който да открие извършителят, той ще трябва да заплати определена сума. Но при всяко положение тази еднократна (ако приемем, че не го обират всеки ден) доброволна сума, платена в случай на нужда, ще е значително по-малка от данъците, които е платил насилствено без да се нуждае от защитата на полицията или от съда. И тъй като винаги ще има грабежи, такива органи биха съществували в пазарни условия. А нима в случай на нужда индивидът не би платил на лекар? Или не би съществувало образование, което е индивидуална, а не всеобща потребност, без държавата? В заключение: обосновката, че съществуват услуги, които трябва да се предоставят задължително и за всички, като, тъй като хората няма да желаят да заплатят доброволно за тяхното използване и трябва да платят насила, е грешна.


[1] Стоядин Савов, Макроикономика, 6-то издание, издателство „Тракия”.

Donate Button with Credit Cards

Едно мнение по „Учебна неистина“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s