Фабриката за чукове

Много добро „добро утро” се получи с тази статия от Капитал. Якото ѝ е, че описва някои от неработещите аспекти на образователната система ясно и просто. Неща, които и аз съм изпитвал.

За безумната система на BG образование вече писах. Но е много приятно да видиш и другаде, че причината в „слабото” представяне се дължи на критериите, а не на хората. Момчетата не са по-глупави, както ни набиваха в главите – директно и индиректно. Но не и в BG училищата. Там си глупав, когато осъзнаеш, че ти губят времето с неприложими неща и откажеш да ги зубриш (аз още се учудвам на стоицизма, с който мои приятелки се насилват да учат някои предмети, противно на всякаква логика и самоуважение). А когато ти набиват, че си глупав, ти унищожават самоуважението. Не се дава шанс на децата да видят, че им системата, която ги изкарва тъпи, е неефективна и неадекватна, че преподаването е на изключително ниско ниво и че зазубрянето на нещо е просто загуба на време. Зубренето е било използвано в килийните училища – това ли е съвременният критерий за преподаване и учене? Това ли е базата, на която те оценяват? В България да, но не трябва да бъде. Защото момчетата с ниските оценки излизат като мъже с ниско самочувствие и редуциран потенциал.

„… към момчетата често има завишени социални очаквания, които рефлектират върху отношението на родителите. „Особено при по-малките ученици стресът от очакванията на околните и страхът от провал могат да играят много деструктивна роля“, коментира Захариев.” Да не знаеш да подчертаваш думички се наказваше със слаби оценки. И до днес не знам какво е подлог и какво представляват другите от бандата му, разните там сказуеми, определения обстоятелствени пояснения и т.н. Аз доста ясно усещах последствията от слабите оценки + високите очаквания. За жалост нямах шанс да обясня безумността на програмата. Най-ужасното в сегашната система е тираничността ѝ. Не можеш да станеш и да изкрещиш: „Стига глупости за граматиката, не ме интересува!” Незаинтересоваността е престъпление, което: 1) те кара да се чувстваш провален, защото не можеш да изпълниш изискванията и 2) ти смазва волята.

Как може да разбереш какво е това „момиче” във втори клас? Трудно. Системата, а и домашната обстановка, ни изолираше в два свята. Момичетата стояха с момичета, а в междучасията, когато можехме да ги поопознаем малко, това не ставаше. Защото нямаше нормален диалог между нас. Ние се биехме и търчахме; те – не. И когато се опитвахме да се сближим с тях го правехме по общоприетия начин в момчешките среди – с бой, бутане и дърпане. Това, разбира се, не им харесваше. Не харесваше и на учителите и във втори клас забележките ми бяха толкова много, че ми ги пишеха и на мястото за оценките. Това сигурно нямаше да е така, ако ни позволяваха да си общуваме нормално. Да опознаем съществата от другия пол над нивото „може би хора, с дълги коси, играещи си с кукли и без пишка”. Дженър ролите се учат първо в семейството. Но образованието може да контрира представата, че мъжете можем да сме само бачкатори, а жените – поетеси и актриси. Мъжете също изпитваме чувства и е съвсем в реда на нещата училището да го обясни на децата, защото не е срамно да плачеш. Но училището не прави нито едно от тези неща. Във втори клас бутахме момичетата и ни наказваха за това. Няколко години по-късно спряхме да се бутаме и бием. Но идеята, че опитът за сближаване е наказуем, остана.

Спомняте ли си чуковете в “Another Brick in the Wall”? А диктуващия учител, който се подиграваше на момчето, което пишеше стихове? В Англия са казали ясно – не искаме да сме чукове. Надявам се и в България да се намери „критична маса”, която да го заяви ясно и просто. Образованието не трябва да е тема табу. Нито учителите, нито анонимните „експерти”, които правят програми и планове (колко петилетско звучи само!), знаят какво е добре за децата. Децата знаят какво е добре за тях самите. Резултатите от образование, доминирано от държавата и нейните „експерти”, се виждат. И те не са добри. И докато поне не се заговори за образованието, няма изгледи да се подобрят.

Donate Button with Credit Cards

Advertisements

Едно мнение по „Фабриката за чукове“

  1. Хубава статия до „Децата знаят какво е добре за тях самите“. Това просто не е вярно. Иначе е наистина много вярна.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s