Фабриката за чукове

Много добро „добро утро” се получи с тази статия от Капитал. Якото ѝ е, че описва някои от неработещите аспекти на образователната система ясно и просто. Неща, които и аз съм изпитвал.

За безумната система на BG образование вече писах. Но е много приятно да видиш и другаде, че причината в „слабото” представяне се дължи на критериите, а не на хората. Момчетата не са по-глупави, както ни набиваха в главите – директно и индиректно. Но не и в BG училищата. Там си глупав, когато осъзнаеш, че ти губят времето с неприложими неща и откажеш да ги зубриш (аз още се учудвам на стоицизма, с който мои приятелки се насилват да учат някои предмети, противно на всякаква логика и самоуважение). А когато ти набиват, че си глупав, ти унищожават самоуважението. Не се дава шанс на децата да видят, че им системата, която ги изкарва тъпи, е неефективна и неадекватна, че преподаването е на изключително ниско ниво и че зазубрянето на нещо е просто загуба на време. Зубренето е било използвано в килийните училища – това ли е съвременният критерий за преподаване и учене? Това ли е базата, на която те оценяват? В България да, но не трябва да бъде. Защото момчетата с ниските оценки излизат като мъже с ниско самочувствие и редуциран потенциал.

„… към момчетата често има завишени социални очаквания, които рефлектират върху отношението на родителите. „Особено при по-малките ученици стресът от очакванията на околните и страхът от провал могат да играят много деструктивна роля“, коментира Захариев.” Да не знаеш да подчертаваш думички се наказваше със слаби оценки. И до днес не знам какво е подлог и какво представляват другите от бандата му, разните там сказуеми, определения обстоятелствени пояснения и т.н. Аз доста ясно усещах последствията от слабите оценки + високите очаквания. За жалост нямах шанс да обясня безумността на програмата. Най-ужасното в сегашната система е тираничността ѝ. Не можеш да станеш и да изкрещиш: „Стига глупости за граматиката, не ме интересува!” Незаинтересоваността е престъпление, което: 1) те кара да се чувстваш провален, защото не можеш да изпълниш изискванията и 2) ти смазва волята.

Как може да разбереш какво е това „момиче” във втори клас? Трудно. Системата, а и домашната обстановка, ни изолираше в два свята. Момичетата стояха с момичета, а в междучасията, когато можехме да ги поопознаем малко, това не ставаше. Защото нямаше нормален диалог между нас. Ние се биехме и търчахме; те – не. И когато се опитвахме да се сближим с тях го правехме по общоприетия начин в момчешките среди – с бой, бутане и дърпане. Това, разбира се, не им харесваше. Не харесваше и на учителите и във втори клас забележките ми бяха толкова много, че ми ги пишеха и на мястото за оценките. Това сигурно нямаше да е така, ако ни позволяваха да си общуваме нормално. Да опознаем съществата от другия пол над нивото „може би хора, с дълги коси, играещи си с кукли и без пишка”. Дженър ролите се учат първо в семейството. Но образованието може да контрира представата, че мъжете можем да сме само бачкатори, а жените – поетеси и актриси. Мъжете също изпитваме чувства и е съвсем в реда на нещата училището да го обясни на децата, защото не е срамно да плачеш. Но училището не прави нито едно от тези неща. Във втори клас бутахме момичетата и ни наказваха за това. Няколко години по-късно спряхме да се бутаме и бием. Но идеята, че опитът за сближаване е наказуем, остана.

Спомняте ли си чуковете в “Another Brick in the Wall”? А диктуващия учител, който се подиграваше на момчето, което пишеше стихове? В Англия са казали ясно – не искаме да сме чукове. Надявам се и в България да се намери „критична маса”, която да го заяви ясно и просто. Образованието не трябва да е тема табу. Нито учителите, нито анонимните „експерти”, които правят програми и планове (колко петилетско звучи само!), знаят какво е добре за децата. Децата знаят какво е добре за тях самите. Резултатите от образование, доминирано от държавата и нейните „експерти”, се виждат. И те не са добри. И докато поне не се заговори за образованието, няма изгледи да се подобрят.

Donate Button with Credit Cards

Едно мнение по „Фабриката за чукове“

  1. Хубава статия до „Децата знаят какво е добре за тях самите“. Това просто не е вярно. Иначе е наистина много вярна.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s