Мегаскандалните реформи във фабриката за чукове

Вчера попаднах на статията в OFFNews „Ботев, Вазов и Алеко орязани в учебника, Хамлет – изхвърлен.” Още с увода сме подготвени за идния интелектуален деканденс: „Истинска сеч е направил новият управленски екип на МОН с експертите му в програмата по литература за гимназията. Драстично са орязани произведения на Ботев, Вазов, Алеко, Яворов, Дебелянов, Вапцаров, Йовков и Елин Пелин. Романът “Тютюн” на Димитър Димов също е изваден от учебниците. Вместо него ще се учи “Осъдени души”. Цялата съвременна българска литература липсва. Няма го дори “Хамлет” на Шекспир.” Точно в духа на Вазов, който, ако беше жив, сигурно щеше да си повтори възклицанието „линее нашто поколенье!” Какво развращаване на българската младеж, само!

Проектите са направени на тъмно от образователното министерство – без обсъждания с учители, без оценката на рецензенти, без медиите да разберат за тях.” Мога да се съглася, че програмите са правени на тъмно. Къде са децата и родителите в цялата схема? И кои са тези „рецензенти”? Поредните анонимници от МОН? Явно Александра Марканян е на мнение, че журналистите са по-важни, отколкото тези, за които се прави „реформата” и за които съществува министерството изобщо – учениците. Но проблемът е не, че журналистите не знаят, а че родителите не знаят. Коментирам това, защото изобщо не съм съгласен с фокуса на Марканян. Защото е добре известно какво се случва, когато програмите се правят от „експерти” и за „експерти”. Досегашната учебна програма е добър пример за „експертен” провал и незадоволяване на потребностите на децата.

Марканян подробно е разписала какви са новите управленски заменки от 7-ми до 12-ти клас. Като се абстрахирам от цялостния дух на „сеч” в плана по литература, дали той все пак няма да има и добри страни (всички учебни програми на МОН могат да бъдат намерени тук):

  • пети клас

В пети клас децата ще учат митове, т.е. материалът е сходен с този, който учих и аз в пети клас. Хубаво е, че се опитват да предадат на децата какво значи сюжет, мит, легенда и т.н. Конкретният избор на произведения би могъл да се ревизира. Сигурно значително по-интересни за децата ще са митовете за Херакъл, Орфей или дори за Персефона, отколкото сътворението на света според Елините и според Библията. Също така „Господ и дяволът правят света” ли е най-подходящият пример за легенда? Не. Вниманието на децата в пети клас трудно може да се задържи с приказки за господи и дяволи. Вместо това децата могат да изучават „Крал Артур” – в него има и батални сцени, и любов и определено ще задържи вниманието им по-добре от „Господ и дяволът правят света”, каквото и да е това (знам, че „Крал Артур” се учи в 9-ти клас. Но може да бъде свален в пети. Или да се добави друга подобна легенда – те, някакси, изобилстват от бой и любов – точно каквото вълнува децата). Какво общо имат религиозните празници с литературата остава енигма. „Котаракът в чизми” и „Грозното патенце” ми се струват по-подходящи за по-малки деца. В пети клас децата се интересуват от бой и любов.

  • шести клас

В шести клас децата ще узнаят що е то разказ, роман и повествовател и ще тълкуват герои, състояния, настроения, сюжет и т.н. Напълно несъгласен съм с първите две произведния в програмата: „Косачи” и „Братчетата на Гаврош”. С първото шестокласниците ще учат разказ. Но хайде стига апотеози на селското и аграрни мотиви с вплетена псевдомитология, които нямат нищо общо с нас! Същото важи и за „Другоселец”. Има значително по-добри разкази. Например на Дойл. „Братчетата на Гаврош” също не е добро за изучаване на „мотиви на героя” произведение. Да не говорим, че е социалистическа пропаганда. Повечето деца днес нямат нищо общо с образа, който рисува Смирненски. Иначе в програмата за шести клас има и добри разкази – „Автобиография” на Нушич, „Моето семейство и други животни” на Даръл и „Робинзон Крузо”.

  • седми клас

Композиция, ода, гражданска общност (може би са имали предвид „общество” (?) ), повест, елегия, балада, лирически говорител (което може би не би било зле да се изучава заедно с повествователя в шести клас), композиция. Децата ще учат какво е лирически говорител и „основни ценности и норми на етническата национална общност” със „Стани, стани, юнак балкански” на Чинтулов?! wtf?! Дами и господа „експерти”, „възродителния процес” завърши! Това е пълна лудост и помпане на шовинизъм, а не предаване на национални ценности! Възрожденско-шовинистичният дух продължава с помпата за родолюбие и русофилюбие Вазов („Немили-недраги”, „Една българка”, „Българският език”) и може би най-големия attention whore Ботев („На прощаване”). Селската тематика също присъства: Пелин („По жътва”) и Йовков („По жицата”). Чрез произведенията на Яворов и Славейков на децата ще бъде преподадено какво са елегия и балада. Може би единствените адекватно звучащи от цялата програма са „Трима на бумел” и „Бай Ганьо” (жалко за „До Чикаго и назад”), първото от които сигурно масово няма да се изучава, защото децата трябва да знаят наизуст Вазов и Ботев, за да може като пораснат да викат с пълно гърло за Фатака и да пикаят по опери и театри. И друг път съм писал, че ретроградни произведения и автори, като Вазов, Ботев, а вече и Чинтулов!, са напълно неадекватно мерило за това става ли едно дете за гимназия.

  • осми клас

Има логика децата да си отдъхнат малко от доминацията на BG литературата в осми клас. По мое време учихме „Дервишово семе” и „Крадецът на праскови”. Така че точно тази промяна ми допада. Защо се учи „Библията” остава загадка. Ако се учи тя не трябва ли да се изучават и Корана, и Тората? Каква литературна стойност има библията изобщо?

  • девети клас

Програмата за девети клас, макар и „осакатена”, също не звучи зле.

  • десети клас

Две години явно са достатъчни за почивка от родната литература, защото от десети клас учениците отново ще се сблъскат с „квалитетни” BG автори от втората половина на XIX в. Вазов и Ботев пак доминират програмата. Разбира се, там и е абсурдната „История славянобългарска”. Селските автори Йовков и Пелин също са в компанията. Отново! Току-виж за няколко години учениците са забравили аграрните картини и образи, които нямат нищо общо с тях …

  • единайсети клас

В единайсети клас на учениците ще се преподават „Аз искам да те помня все така”, „Шибил”, „Колко си хубава!“, „До Желюша с говежди вагони”, „Спи езерото”, „Градушка”, „Ветрената мелница”, „Романтика”,  „Две души“, „Кукувица”, „Железният светилник”, „Новото гробище над Сливница“, „Тиха победа“, „Последна радост“ и „Песента на колелетата”. Нищо уникално. Отново само BG автори.

  • дванайсети клас

Също (почти) нищо неочаквано: „Серафим“ (Й. Йовков); „Ангелът на Шартър“ (А. Далчев); „Осъдени души“ (Д. Димов); „До моето първо либе“ (Хр. Ботев); „Хоро“ (А. Страшимиров); „Страх“(Б. Христов); „Спасова могила“ (Елин Пелин); „Септември“ (Гео Милев); „Балада за Георг Хених“ (В. Пасков); „Паисий“ (Ив. Вазов); „Родина“ (П. Яворов); „Книгите“ (А. Далчев). „Хоро” е изненада за мен. Отново „червена” проза. Но Ботев и Вазов – не. Точно произведения за зрелостници. Защото на 18 е много важно да знаеш историята на България от освобождението до падането под комунистическо робство, разгледана през призмата на социалистически автори, или да четеш селски описания.

Промените не са толкова драстични и не са напълно неадекватни (сами по себе си), впъреки че „сечта” е била направена без знанието на журналистите и министърката. Емоционалната реакция към тази реформа не е учудваща – хората си знаят Вазов и Вазов си искат. Такава реакция обаче може да спре министерството от провеждането на промени в бъдеще. Проблемът на реформата в настоящия ѝ вид е, че тя е по-скоро козметична и е направена при пълната липса на стратегия. „Според нея [министър Клисарова] така програмите ставали по-отворени, по-атрактивни, а децата щели да се научат да мислят. Учебният материал се намалявал, за да има повече упражнения. Такава била европейската тенденция.” С разместване на материала това няма да се случи. Децата пак ще заучават Вазов и Ботев, Йовков и Пелин (а вече и Чинтулов!), просто псевдопатриахът на българската литература и „стратегът” Ботев ще ги сполетят на друг етап в животите им. Това, от което българското образование има нужда, е не само отпадане на едно стихотворение на Вазов, а сериозна промяна на програмата, персонализация на услугата и промяна в методите на преподаване. Но за това трябва целенасочена реформа. Което няма изгледи да се случи някога в България, защото държавата е абдикирала от подобни ходове. Докато държавата, а не ползвателите на услугата, задължава и определя правилата, хората ще си искат ботевия. Но аз не го искам. Не искам почти всичко от тази програма и не желая децата ми да го учат. Българската литература е незначителна за спрямо творчестовто. Българските автори са почти непознати извън България. Искам децата (ми) да учат нещо наистина стойностно, а не да бъдат подчинени на образователната тирания и Фабриката за чукове.

Donate Button with Credit Cards

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s