Ужасът да пробваш

„68% от децата над 12 години са опитвали алкохол!” Или наркотици. Може би даже и гей секс, но за това нямаме статистика – учудващо, че Църквата още не е направила.

Подобни статистики са жалки. С тях закостенели морализатори плашат онази част от обществото, която приема безкритично НЛО, кемтрейлс и „анализите” на Бареков. За безкритичния мозък изглежда страшно дете да е пробвало алкохол или дрога. Измерителят „брой опитали алкохол/наркотици деца” е изключително удобен за сплашване на населението. Няма как процентът да не е висок – кой не е пил бира на 13? Тъй като е забранено обществеността не гледа с „добро око” на това. Самите провинили се също трябва да се справят с моралната пречка. Когато се заговори за наркотици или алкохол изникват асоциации с кварталния дилър и с бъдеща пропадналост. По този начин почвата за следващите държавни регулации и забрани вече е готова. Както показва целият световен опит, тези рестрикции не намаляват броя на потребяващите забранените вещества, но за сметка на това увеличават цената за данъкоплатците (колко пари са похарчени за Войната срещу наркотиците в САЩ може да видите тук). Особено когато за „потърпевши” се използват децата, хората са склонни да се лишат от свободата и личния си доход – все пак не искаме бъдещето на страната да се въргаля пияно или друсано сред купища ипозлвани спринцовки и презервативи в мазе на недостроен блок, я!

Само че антиутопичната представа за общество от пристрастени деца е невероятна. Шансът децата да се пристрастят от еднократна или рядка консумация е почти нулев. Бариерите за това са изключително много. Трудно е веднъж да си набавиш алкохол или наркотик, камо ли да успяваш да задоляваш „нуждите си” от него, ако си на 12. Дори някой да е достатъчно креативен и да успее да се снабдява с трева или водка, детето често се наблюдава: от учители, родители, приятели. Драстична промяна в поведението му почти няма как да остане незабелязана; т.е. има голям шанс да се вземат навременни мерки за справянето с негативните последствия. Според Диагностичното и статистическо ръководство за ментални заболявания пристрастеност е налице когато: „… индивидът продължава да употребява алкохол или други наркотични вещества, въпреки че са възникнали проблеми, породени от употребата на веществата.”  Да, несъмнено такъв е случаят с 68% от подрастващите. Животът показва друго. Дори и наистина 68% от младежите да са пробвали, става въпрос за еднократно опитване на алкохол. Абсурдно е да се твърди, че да изпиеш една бира е вредно за организма. Дори и веднъж седмично да се приема половинка литър, той пак няма да има никакъв ефект върху физическото или умствено състояние на детето. Същото важи и за джойнта. Замърсеният въздух в София има значително по-вредно влияние от една халба бира.

Въпреки че страхът, който се опитват да сеят, не е основан на реална заплаха, противниците на алкохола и наркотиците са доста успешни сред обществото. Това е вредно за всички. Като данъкоплатци плащаме цената на лобирането. Забраните изземват свободата сами да решаваме какво да правим със собствените си тела. Като потребители получаваме по-вредна и по-скъпа дрога, отколкото бихме получили на свободен пазар, и по-скъп алкохол. Какво се случва с децата? Тяхната свобода също е отнета. Заедно с нея и възможността да се научат да бъдат отговорни и да консумират безопасно отрано. Затова трябва да го правят нелегално. Неслучайно в 7-ми клас беше яко да пушиш и пиеш. Правиш нещо против закона и това е толкова бунтарско. Което е пълно доказателство, че държавните регулации не струват. Колкото и такива да се въвеждат, винаги ще има пиещи. Единственият ефект ще са повече пари от данъци за полицията, по-скъпи вещества и повече нелегално пиене/пушнене.

Самото твърдение, че да опиташ е вредно, говори за упадъчен морал. Благодарение на този морал Европа се закотвя на едно място в продължение на векове (около 3% икономически ръст на 100 години!) и иновации почти не се случват. Ако той се облече в закон ще се върнат светлите времена на тъмните векове и комунизма, когато опитът за прогрес и нови преживявания е бил наказван. Така не само се убива красивото в живота (може би свят без Pink Floyd, Ван Гог, Дали, Стийв Джобс и др. ще е едно по-добро място за живеене?), но и се разходват изззети от нас средства за да се попречи на младите да бъдат античупливи.

Не казвам, наркотиците и алкохолът са безвредни. Но не е като 68% от всички тийнейджъри да се валят пияни и друсани по улиците. И не е като да всеки втори да умира пиян или от свръхдоза. Тоест имаме значително по-голям проблем със забраната и с негативното обществено мнение, отколкото със самите наркотици. Нека 100% от тийновете пробват дрога, цигари или различни алкохоли. Телата са си техни, нека сами решат какво ги кефи. Когато го направят на светло те ще имат достъп до по-безвредни и по-евтини субстанции. Когато не си престъпник няма да е толкова яко да пафкаш в 7-ти клас или да се алкохолизираш. „Трябва да убием морала, за да освободим живота!” – морала, според който експериментът е нещо ужасно.

Donate Button with Credit Cards

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s