Монополният морал и „ценностната криза“

Имам малък проблем с понятия като „ценности“, „морал“ и донякъде с „етика“. Редовно хора се появяват по медии и блогове и гордо заявяват: „обществото ни е болно“ или „страдаме от „липса на ценности!““.

Какво искат да кажат те с това? Искат да кажат, че обществото няма техните „морал“ и „ценности“. Това само потвърждава определението ми за междуличностен морал, като „стремежът да наложим монополно нашето мнение за заобикалящия ни свят върху всички останали“.

Когато попаднете на текст, който твърди „имаме ценностна криза“, това означава единствено наличието на хора, които не споделят ценностите на автора. Нищо повече. „Ценностна криза“ е голословно понятие. Моралистите винаги пропускат равноправието на индивидуалния морал. Той не е нещо, което може да се степенува. Опитите това да се направи пораждат конфликти. Доказателствата са изключително много, особено за противоречие на религиозни „морали“. Създаването на томасморовски утопии за „идеални общества“ и опитът те да се наложат също нажежава обстановката.

А печално добре знаем до какво водят моралните и ценностни монополи. Нацизма, комунизма, тиранията на религията в Европа от средните векове до към края на XIX в. са прекрасни примери за това какво се случва, когато някой си повярва, че има „морална криза“ или „ценностна криза“ и се опита да оформи моралната оценка на индивидите. За мен чалгата е отвратителна музика. Но винаги съм готов да се боря за правото на „чалгарите“ („чалгар“ означава „музикант“) да я слушат. Религията е лъжа. Но бих защитавал правото на всеки да вярва в каквато си иска лъжа, стига да не вреди на някой друг.

Не мисля, че имаме проблем с „ценностите“ и „морала“. Защо? Защото индивидите са различни и ценят нещата различно. И именно в това е красотата – на задружието, на търговията, на живота. Ако хората бяхме еднакви и ценяхме нещата еднакво, никога нямаше да можем да постигнем това, което имаме днес – творческо и технологично многообразие. Еммануел Мартен казва: „Хармония не е да се опитваш да накараш различните тонове да звучат еднакво, а да звучат добре.“ За мнозина кандидат-морални монополисти хармония и „хармонично общество“ е именно общество на еднаквите. Което би било напълно грешно и грозно. Хората не са чукове, въпреки че образователната система, например, категорично отказва да приеме това. Когато се опиташ да ги оформиш по един калъп, резултатът е израждане поради недостиг. Дефицитът, който се поражда от моралния монопол е напълно сравним с дефицита на стоки и ниското качество на малкото налични през кмунизма. В крайна сметка се стига до пълно изкривяване на представите за заобикалящия свят и превръщане на повече хора в морализатори които искат повече морал и по-малко свобода.

Хората трябва да имат избор, а не да им се налага морална тирания. Когато имаш избор ти си свободен да се развиваш, а развитието на индивидите води до развитие на обществото. Тази свобода води до прогрес. Чрез тази свобода може да се промени обществото. Ако имаш свободата да слушаш метъл, а не само чалга, да четеш Хитченс, а не само библията, ти можеш да окажеш влияние върху всички останали и да им покажеш различното и това, което ти намираш за красиво, истинно и правилно. А те могат да си изберат какво отговаря точно на техните представи. Моралните инженери не желаят това. Какво целят те? Общество, съставено от техните чукове; всички други са в „морална криза“ или „ценностна криза“. Не сме. И не съжаляваме, че не сме коне с капаци – с вашите капаци – и чукове.

Аз съм за повече хора в „морална“ и „ценностна“ криза и по-малко еднакви зомбита!
Donate Button with Credit Cards

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s