police

Институционализираният тероризъм на полицията

„Не виждам защо човек да не е жесток като природата”

Адолф Хитлер

Ако сравня държавата с акционерно дружество, на практика се получава, че изпълнителният директор (управляващите) са узурпирали и монополизирали правото да наемат силови структури с парите на акционерите и да използват тези силови структури за защита срещу работодателите си. Без вторите да искат да употребят сила; единственото, което те желаят, е оставката на директора.

Но тук паралелите с едно АД свършват. Изпълнителният директор „правителство” има право не само да наема охрана за сметка на собствениците. В случая на държавата, той може да си позволи и да определя правилата за акционерите и да ги прегазва (и правилата, и акционерите), ако те се противят срещу него. За разлика от частните отношения между хората[1] – както се вижда и от сегашните протести срещу правителството – държавата е генератор на агресия и монополист на силата, а полицията – нейна маша. Силата, която прилагат силовите структури, е в разрез със здравия разум. Тя е неморална и незаконна.

Какво се случва, когато някой взломчия влезе в дома ви? Нямате право да защитите собствеността си, оказвайки силови мерки срещу човека/хората, които първи са нарушили закона и правото ви на собственост. Не може защитата да превишава нападението – т.е. ако ви нападнат с нож, вие не можете да се самозащитите с резачка или с пистолет. Това право ви е отнето от управляващите. Парламентът обаче се пази с всички мерки, многократно надвишаващи по сила несъществуващото нападение. Какво ще се случи, ако Х блъсне Y в стената, след което го събори и претисне с коляно към земята? Нарушавайки права му, Y ще е в пълното си право да приложи насилие, за дасе защити от ограничаването на индивидуалната си свобода. Но не и ако Х е облечен в синя униформа, носи палка и пистолет и има шлем. Тоест полицията не е подвластна на законите за „простосмъртните” – служителите ѝ имат свръхправа над живота и свободата на хората, които могат да нарушават по волята на управляващите. Ако някой блъсне полицай, след като първо полицаят го е блъснал, ритнал или съборил[2], гражданинът ще се окаже окован, набит и, под съпровода на вечните балкански хитове за майката, пратен в районното. Не знам дали полицията трябва да изкара изкара БТР-и (но не за да посвирят) или танковете трябва да дойдат, за да се дискредитира напълно в очите на населението, което уж пази. Но трябва да се помни едно – полицията е законен монополист върху прилагането на сила; институционализиран терорист. Никой друг индивид няма правата да извършва това с другите, което полицията е овластена да прави.

Полицаите, които използват насилие над цивилни мирни граждани, най-често скриват когнитивния си дисонанс[3] зад клишираната фраза „просто следвах заповеди”. С това са се крили и SS-овците в концлагерите, и ГУЛАГ-джиите. „Просто следвах заповеди” не оправдава престъпленията, които се извършват в акта на следване на заповеди. Както казва Фредерик Бастиа: „Когато Законът и Моралът си противоречат, гражданинът се изправя пред жестокия избор или да се откаже от представата си за Морал, или да престане да спазва Закона.” Ако му се заповяда да извади 30-годишния си „Макаров” и да стреля по протестиращите, пак ли ще може да се скрие зад това? Между ритането на невъоръжени протестиращи и застрелването им има разлика в степента на насилие, но не и в принципа – насилието и отнемането на свободата, независимо от степента им, са насилие и отнемане на свобода. Етичното поведение в случая е да се откажеш да следваш заповеди. Очевидно не това правят полицаите, които пазят „народните избраници”. Всеки техен ритник, всяко блъскане, всяка цивилна жертва показва срещу какви хора се изправяме протестиращите – безскрупулни управляващи и брутални полицаи, без съзнание за това какво е етично и без уважение към свободата и здравето/живота на тези срещу тях.

Какъв е изводът? Органите на реда за пореден път доказаха, че редът се определя не от и за гражданите, а от и за управляващите. В уж правовата държава България отново стана ясно, че върховенството на закона на практика означава, че право над правото и насилието притежават тези на върха.

Иронично, заплатите за непродуктивния[4] и дори вреден „труд” на полицаите (да пребиват хора) се заплаща от честното възнаграждение за добавена стойност на битите. Логичното поведение е отказ от поддържане на системата на терора; това, което Торо нарича гражданско неподчинение – отказ от плащане на данъци, отказ от сътрудничество на „органите на реда” и протест срещу: 1) незаконното насилие на униформените престъпници и 2) системата, която поддържа насилие. Всяко друго поведение е равнозначно на мазохизъм.

Властта на полицията да бие, влачи и унижава хора няма нищо общо с опазването на „обществения ред”. Действията – и самото съществуване на силовата структура – целят само едно: съхраняване на комфорта на управляващите и терор над всички останали. Полицията е неспособна да залови престъпниците, които крадат и дори убиват, но, учудващо, е много добра в побоя на мирните протестиращи, когато същите се обявяват против властта. Полицията не може да защити частната собственост, но се справя – при това брутално – когато са „застрашени” депутатите. Полицията не може да спомогне за спазването на законите, но е много добра в нарушаването им.

Полицията и системата, която я е създала и поддържа, са врагове на индивидуалната свобода и гарант за постоянното присъствие на насилие между хората. Когато господарите на униформените престъпници не са непосредствено заплашени, облечените в синьо бандити са свободни да мишкуват – да рекетират за подкупи и да „показват мускули” на незащитените от значка и „Макаров”. Но като се почувстват застрашени, управляващите насъскват полицията да „громи” опонентите им – които даже не прилагат насилие. Нормално е да защитаваме индивидуалните си свободи срещу тези, които искат да ни ги отнемат (или не желаят да ни ги върнат). Правилното действие е противопоставяне срещу системата и нейните производни, които ни тероризират.


[1] „Агресия прилагат само малките деца и големите държави.” – агресията е най-непродуктивният метод за разрешаване на конфликти, камо ли на други отношения между индивидите; толкова вреден, че почти никога не се използва, поне на пазара.

[2] Хватката на сезона е да събориш жена, след което да я затиснеш с пейка. Ако искате да сте модерни, гледайте да сте 8!

[3] Казвам „когнитивен дисонанс” за случаите, в които полицаят не изпитва удоволствие от и не одобрява насилието върху други хора. Когато някой се кефи на насилието, той просто е изверг и болен мозък. Не мога да кажа към коя категория принадлежат полицаите, които влачат, бутат и ритат хора. Предполагам към втората.

[4] Ако живеете с илюзията, че полицията има функция да пази населението от престъпления и се справя с това, вижте статистиката за разкриваемостта им в България.

Donate Button with Credit Cards

Едно мнение по „Институционализираният тероризъм на полицията“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s