Униформи и свобода

Управляващите, начело с БСП, напоследък се опитват да приемат толкова много рестриктивни закони, че е невъзможно да се коментира всеки от тях поотделно. Но на последните предложения на „просветния“ министър си струва да се обърне особено внимание. Става въпрос за изказването: „Трябва да има според мен униформи и това прави красиви учениците.“ Това е поредният опит да се въведат униформи в училищата. Идеята е придружена с още някои ограничаващи личната свобода концепции, които ще разгледам тук.

Централно-плановият метод, по който се регулира образованието в България, е напълно погрешен. Независимо дали хората го осъзнават, или не и дали го харесват, или не, държавната система с министерството начело, определящо какво и на кого може и трябва да се преподава, е основана на насилие над индивидите. Самото ѝ съществуване нарушава философските концепции на естествените права (natural rights), законът за равната свобода (the law of equal freedom) и правото да притежаваме себе си (self-ownership right). Това е така, защото абстрактната структура „министерство на образованието“ се издържа от насилственото изземане на средства от индивидите (т.нар. „данъци“) и на териториалния монопол върху насилието, притежаван от държавата. Тя и всички нейни подразделения съществуват чрез насилие и трябва да бъдат отхвърлени. Тоест министерството на образованието е нелегитимна структура.

Но, въпреки, че не ми харесва, тя съществува и си е преписала привилегията да определя правилата, според които може да се осъществява образованието.[1] Но има ли право да принуждава насила учениците да се обличат по някакъв определен начин? Категорично не. Независимо дали Анелия Клисарова намира униформите за красиви, тя не е собственик на телата на учениците – нито когато са на училище (било то държавно или частно), нито в извънучебно време. На практика тя дори не е собственик на държавните училища. Тъй като те са „публична собственост“ – т.е. на теория всеки един от нас би трябвало да притежава някаква милионна от всички сгради и прилежащите им имоти[2] – министерството се явява неин пазител, а министърът – временно изпълняващ длъжността наместник. Но ако тя има властта да принуждава учениците да се обличат по един или друг начин, значи поне за определено време през деня тяхното право на индивидуална свобода изчезва и телата им се превръщат в собственост на някой друг. Тази система на налагане много наподобява начинът, по който се изземат данъците – или плащаш, или биваш наказан. Насилствената принуда винаги е престъпна и, като такава, трябва да бъде отхвърлена. Това изцяло важи за идеята на министър Клисарова.

Подобни предложения отразяват напълно погрешно разбиране на образователния процес. Щом министерството е узурпирало властта да решава какви задължителни дрехи ще имат учениците, това предполага, че учениците са субект на заповедите му, а не негов обект; учащите съществуват заради министерството, а не обратното. На практика би трябвало да е точно обратното – образователните институции са следствие от индивидуалната потребност на определени хора да получат знания. Фактът, че имплицитно се приема първата взаимовръзка, а не втората, говори точно колко деспотични структури са обсебили (или се опитват да обсебят) властта да налагат закони, касаещи собствения ни избор на дрехи и чувството за естетика на всеки един от нас.

Това кореспондира с още един скандален момент – че съществува обективна реалност, която се оформя от въжделенията на управляващите. Става дума за: „… това прави красиви учениците“. Разбира се, Анелия Клисарова има право на мнение за това какво е красиво и какво не, точно както всеки един от нас има това право. Но тя не трябва да има правото да го налага над останалите. Единственият начин да покаже какво смята за красиво е да го приложи върху своята собственост, а не върху собствеността на другите. Тоест, ако тя иска да вижда нещо „красиво“, е напълно свободна да го облече върху собственото си тяло, но не е свободна – или поне не би трябвало, защото противното би означавало, че сме ѝ роби – да го облича със заплаха върху тялото на някой друг. Нека не забравяме, че ако Клисарова може да оформя действителността за всички останали според собствените си представи за „красиво“ и „грозно“, значи, че докато съществува демократичната форма на управление[3] ще имаме промяна на вижданията за тези две категории на всеки четири години.

Ясно е, че въвеждането на капризите на Анелия Клисарова няма да се случи „безвъзмездно“ – всеки един от нас ще трябва да ограбен, за да заживеем в един по-красив свят. По думите на министъра: „Ако ги направим задължителни униформите, ние трябва да намислим регулаторен механизъм, който да определя цената на тази униформа.“ Централното планиране на цените на униформите е най-катастрофалния начин за доставянето не само на тях, а и на която и да е стока изобщо. По този начин се създават предпоставки за крони капитализъм и частни изгоди за сметка на всички. При този сценарий агентите имат мотив да: 1) раздуят цената, за да спечелят максимално, ако фирмата се избира от държавата без конкурс; 2) да получат поръчката без оглед на качеството, ако се организира конкурс; 3) чиновниците нямат мотив нито да търсят естетика, нито да се интересуват колко точно пари се харчат и за какво[4]. Както всичко друго, което се търгува на свободен пазар, дрехите биха били с най-добро качество на най-добра цена. Но задължителността на униформите отхвърля такава възможност. Така учениците не само ще бъдат с нарушени права, а и ще носят потенциално по-некачествени дрехи, за които ще бъдат разходени повече „публични“ пари, отколкото ако всеки един човек би закупувал за себе си.

Когато се говори за „права“, трябва да се помни, че „правото“ е нещо присъщо на всеки един индивид и е безусловно.[5] Тъй като не може да става дума за подобно нещо – при все че някоя институция може да решава как определени индивиди да се обличат – тук говорим за „привилегии“. Това означава, че не съществуват такива неща като права, които априори имаме, а просто като подаяния свобода от страна на държавата (или министерството, както е в случая). Но щом това е вярно, значи ние нямаме абсолютно никаква свобода. Щом определена „държавна“ институция може да решава какво да обличат конкретни хора и кога, всички други наши т.нар. „свободи“ са просто отстъпка, която би могла да ни бъде отнета по всяко време, защото фундаментално зависи от благоволението на тези, които са ни я предоставили – а именно, управляващите. Ако това е така, значи сме роби на държавата. Лично аз не искам да бъда такъв; а закони, които обслужват прищевките на конкретните управляващи, са неморални[6] и са нещо, срещу което, според мен, трябва да се протестира. В противен случай приемаме, че наистина сме роби.

Докато униформите са рестрикция, според която ние не сме собственици на телата си, сред предложенията на Клисарова има и отявлено смехотворни идеи (но също толкова ограничаващи индивидуалната свобода, разбира се). Тя е: „Министърът се обяви още за забрана на тетрадките с чалга изпълнители на кориците. „Аз не мисля, че това е възпитателно. Нека да не правим култ към дадени личности, независимо какви са… Не може, да. Не бива, не е правилно“, допълни тя.“ Не мисля, че Кисарова осъзнава какво е казала. Логически изпълнението на тази идея би предизвикало имплозия в образователната система, която е изцяло основана на култ към личността: учениците трябва да почитат авторитета на преподавателя, преподавателят трябва да уважава директора, те двамата – регионалния инспектор и всички вкупом – министъра. Докато това се е превърнало в професионална рутина, има и много по-важен момент за държавното образование: без култ към личността то не може да постигне целта си да индоктринира децата. Един трезв анализ на „колосите“ в българската история би ги показал като исторически незначителни личности с изключително спорен принос дори за това, което им се приписва. А тогава целият мит за „славното минало“ и „народната принадлежност“, цялата представа, която се набива у децата, че трябва да се жертват на алтара на „Родината“, да тачат историята на „страната“ и логическият ѝ приемник и ретранслатор към вековете – управляващите (т.е. „държавата“), просто ще рухне. Това няма как да е цел на министъра на образованието, при все че би подринало фундамента, върху който почива ролята на държавата – пропагандата. Без нея индивидите много бързо ще разберат, че изобщо нямаме нужда от държава и от анахронистични и трагични концепции, като „народ“.

Предложението на Анелия Клисарова е вредно на много нива и дори престъпно. То напълно отрязва класическия бюрократичен поглед върху системата: „потребителите (учениците) ги има, защото ни има нас.“ Но подобен род закони са в пълен разрез със здравия разум и свободата. И като такива, следва да бъдат отхвърлени.


[1] Измислените от нея правила ограничават изключително много свободния избор на учениците и възможността да се преподава по начин, различен от одобрения от МОН.

[2] Излишно е да се казва, струва ми се, че тази логика не се прилага – въпреки че де юре би трябвало всеки един индивид в България да има собственост върху някаква част от всичко, което МОН „управлява“, де факто това не е така.

[3] Надявам се това да не продължи дълго.

[4] Защото в случая харчат парите на някой друг за изгодата на трето лице, без някой от тях да е лично отговорен за разходите.

[5] Философски така се разглеждат гореспоменатите естествени права: правото на живот, правото на свобода и правото на собственост. Те са напълно безусловни и присъщи на всеки един. Произлизат от самата ни същност на хора. Излишно е да казвам, че държавата (всяка една съвременна държава по света),  чрез самото си съществуване, нарушава тези права.

[6] Използвам „морални“ в по-широк смисъл, а не в смисъла на индивидуален морал, който, както вече нееднократно съм писал, не подлежи на сравнение и измерване.

Donate Button with Credit Cards

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s