Случаят „Украйна“ и либертарианската позиция

Забелязвам тревожната тенденция някои от известните либертарианци да оправдават военната намеса на Русия в Крим и блиц „референдума“, проведен там. След като Рон Пол, един от най-популярните защитници на свободата в САЩ, каза, че случилото се е „легитимно“, Лю Рокуел също излезе със статия, според която в интервенцията няма нищо нередно.

Лю изхожда от позицията, че след като САЩ са се намесили във вътрешните дела на Украйна (което, както правилно посочва, е напълно неоправдано; на същото мнение е и Рон Пол), Русия е била в правото си да реагира (напълно грешно твърдение). Всъщност и двамата логически следват постановката: „имаме черно и бяло (САЩ и Русия) и щом действията на едните нарушават принципите, които защитаваме, значи другата страна трябва да постъпва правилно.“ Това е изключително нелибертариански възглед, както ще покажа сега.

Както стана ясно, двамата са напълно прави за това, че намесата на Америка е неправилна и не трябва да се разходват средства на американските данъкоплатци за нещо, което изобщо не ги засяга.[1] Но становището: „действията на Х са неморални, затова трябва да подкрепя действията на Y, независимо дали те също са престъпни“, е грешно. Може би това е културна инерция от Студената война, по време на която фракциите са били представени като двете крайности на една отсечка и пропагандираният „избор“ е, че човек или е с едните, или с другите. Това е ограничаващо и тесногръдо и, на практика, е фалшива дилема – ако и едните, и другите, са престъпници, правилното и морално поведение не е да се изберат „по-малко лошите“, а напълно да се отхвърли „отсечката“. Тоест това, което всеки либертарианец логично би следвало да направи, е да осъди действията и на Русия, и на САЩ. В противен случай той пак подкрепя престъпно поведение, въпреки че подкрепата му е следствие от отхвърлянето на друго неморално такова. Ако А е взломчия и безпричинно (т.е. не като самозащита) заплаши с пистолет Б в дома на Б, а В, трета страна и съсед на Б, се появи и удари шамар на Б, защото се е почувствала заплашена от действията на А в апартамента на Б, не може да се каже, че В е в правото да си използва насилие над Б с оправданието, че А е нарушил правата на Б. При малко по-различен вариант, в който В удря А (независимо дали за да защити Б, или  защото просто не харесва А), но окупира хола на Б като своя собственост, отново е неправилно да се защитават действията на В, защото: 1) той няма право да влиза в собствеността на Б без неговото позволение, независимо, че Б е бил заплашван; 2) дори и да е помогнал на Б да се справи със заплахата от А[2], В няма право насилствено да изземва собствеността на Б[3]; 3) извършването на престъпление от едното лице не оправдава и не омаловажава престъплението, извършено от другото. Това са общи принципи на частната собственост и физическото разположение на потърпевшия апартамент/“държава“ спрямо агресорите не е от абсолютно никакво значение: нито САЩ, нито Русия имат право да се месят във външните дела на която и да е друга страна, независимо дали тя граничи с тях, или е в другия край на Земята, а още по-малко имат право да се намесват насилствено. Същото важи и за събитията в Крим и не прави чест на мислители от калибъра на Лю Рокуел и Рон Пол да попадат в толкова елементарна логическа заблуда.

Въпреки че много хора бяха изпързаляни да вярват, че руската армия защитава „руските граждани“ в Крим, на практика окупацията е престъпление.[4] Ако приемем, че ролята на държавната армия е да защитава гражданите на една страна (което няма нищо общо с истината, както вече съм писал), тя трябва да го прави едва, когато държавните органи на друга страна нарушат индивидуалната им свобода, без да имат причина да го правят – т.е. без преди това руснаците да са извършили престъпление.[5] Русия би имала основание да се намеси, ако новото правителство в Украйна беше започнало политика на гонения на руснаци. Нищо такова не се случи в Украйна. Руската държава си измисли сценарий, за да оправдае военната си интервенция. Още нещо е много важно – дори и да срещу теб да е извършено престъпление (пак повтарям, не такъв беше случаят в Украйна), не можеш да наказваш всички за него. Единствено виновникът за това следва понесе отговорност за действията си. В противен случай първоначалната жертва се превръща в престъпник. Ако X заплаши с нож Y, Y има право да отвърне на насилието, но ще бъде престъпник, ако след това отиде и изнасили съпругата на Х, убие децата му и открадне колата. Именно това се случи в Крим, но без частта с изваждането на ножа.

Концепцията за насилствената превенция на насилието, която издигнаха от Кремъл, също не издържа логически и е просто жалка фасада на престъпните им намерения. Тя беше: „там има руски граждани, затова трябва да ги защитим превантивно, (окупирайки територията).“ Това е все едно аз да кажа: „в блока на баба ми има хора, които не я харесват, затова трябва да наема въорежени сили и да ги изпратя в апартаментите им.“ Използването на насилие априори или поради подозрение не може да се оправдае по никакъв начин. В противен случай индивидите де факто нямат никакви естествени права, защото по всяко време и за всеки произвол на някое друго лице те ще могат да загубят живота, свободата си и/или собствеността си, без това да се отчита като престъпление. Тоест всеки ще е роб на всички други. За разлика от това, пасивната превенция е напълно правилна и морална. Като такава може да се разглежда откритото носене на пистолет. По този начин се изпраща сигнал към потенциалните престъпници: „не ме нападай, ще отвърна и ще пострадаш!“, без да се нарушават ничии индивидуални права.[6]

От казаното до тук трябва да е ясно, че е алогично либертарианец да защитава намесата на която и да е чужда държава в Украйна – той или не е либертарианец (което не може да се каже за личности, като Рон Пол и Лю Рокуел), или допуска сериозни грешки в разсъжденията си. Действията на Русия – окупацията и прилежащите ѝ последици – са престъпни и не трябва да бъдат разглеждани по никакъв друг начин. Затова правилната либертарианска позиция е тези действия да бъдат заклеймени.

[1] Ако някой американец е на мнение, че борбите в Украйна са морални и правилни и трябва да се подкрепят протестиращите, нека го направи със собствените си средства. Всъщност САЩ така или иначе наруши това, подпомагайки протестиращите. Целта на външната политика на страната не беше само да „достави свобода“ (нарушавайки традицията си да я „достави“ с армия и избиване на цивилни) в Украйна, но и да прибере златните ѝ резерви – атк, който не е прецедент.

[2] Което е далеч от случая в Украйна.

[3] Разбира се, примерът е логическа абстракция. Когато говорим за „държавна собственост“, тя, на практика, е ничия.

[4] Но е много смешно да гледаме как САЩ, които постоянно правят същото по целия свят, говорят за икономически санкции.

[5] Държавата не е легитимен съдник и наказател за престъпленията; в случая просто давам пример с нея.

[6] Разбира се, това е забранено в България, където само полицията и охранителите имат право да носят оръжие открито.

Donate Button with Credit Cards

4 мнения по „Случаят „Украйна“ и либертарианската позиция“

  1. И понеже си решихме нашите проблеми , сега драпаме да се конфронтираме и с РУСИЯ понеже сме много силни богати и известни …А случихме и с идиот Президент..Боже пази България от изроди.

  2. Уважаеми Totrants,
    По примера Ви логическа абстракция.
    Логистичен процес е подредена във времето последователност.

    І във времето – А прониква в жилището на Б и, на основание, че кучето не го лае (значи го харесва!), заставя Б да си товари багажа в неговия пикап за да си го откара в къщи.
    ІІ във времето – Съседът В усеща тази работа и дава да се разбере, че е там и е готов да помага срещу А. Но А вече държи на мушка Б и той (или по-точно кучето му) вика „не, не“.

    ІІІ във времето – част от домашните на Б, затворили се в една от стаите, викат „В, спасявай нас, спасявай нас“. И, нарушавайки закона (но подобни прецеденти има в практиката на А!), В „прибира“ към своя апартамент въпросната стая, използвайки случая.

    Примерът не стана ли така по-строен?😉

    Да продължа кой крив, кой прав.
    Доколкото Вашата публикация е за оценката на случая от хора, които „гледат“ отстрани, според мен те са прави. Изхождайки от поредицата във времето, ако нямаше А, нямаше да има и В. Така би отсъдил всеки неангажиран, логично мислещ човек. Но ако е „известен либертарианец“ (а и известен всякакъв друг) той вече престава да е „обикновен“ и не може да използва каква да е логика, а само съответно подходяща. Което означава, че и Вие сте прави в публикацията си.

    Това е моят извод от Вашата публикация.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s