Етиката на създаването на тухли

Често се чуват оплаквания против чалгата като музика и културата, която я съпровожда. Лично аз не харесвам и двете, но по никакъв начин не бих искал насилствено да ограничавам когото и да е да се забавлява по какъвто си иска начин, стига да не пречи или наранява някой друг. Въпреки че хората често се оплакват, почти никой не търси генезиса на този феномен, камо ли начини за разрешаването му – сякаш това статукво е спуснато свише и освен да се оплакваме нищо не можем да сторим. Но, както ще видим, това не е така. Всъщност, причинителя на тази култура изобщо не е далеч от ума и макар октоподът, който превръща децата в тухли, да изглежда стабилен и непоклатим, той трябва да бъде премахнат напълно, ако искаме да променим бъдещето към нещо по-добро.

За да разберем къде се създава навика да се слуша чалга[1] трябва да анализирам три фактора: 1) при все че тази култура съществува от поне четвърт век, то коя е тази институция, която никога не се е променяла в този период; 2) кое е това място (ако има такова), в което децата прекарват най-много време в денонощието или поне толкова време, че да се създадат у тях трайни навици; 3) предвид че – както сигурно мнозина ще признаят – културата на чалгата и еднаквостта е широкоразпространена, то кое е това средище, което от най-ранна детска възраст се посещава от много хора? Когато се зададат правилните въпроси отговорите често се появяват почти от само себе си, като в кристално кълбо. Това несъмнено е валидно и в този случай. Институцията, която е отговорна за масовото разпространение на този вид култура, е държавното[2] образование.

След това разкритие мнозина – и особено представителите на учителската професия – ще възкликнат (и може би направо ще затворят прозореца, без да дочетат статията докрай): „Какво значи това?! Да не би в училище да се преподават уроци по чалга?! Как така ние (преподавателите) ще носим отговорност за това – ами че много от нас не само не са представители на тази култура, но и открито ѝ се противопоставяме!“ Не оспорвам, че може би наистина немалка част от учителите и „възпитателите“ са против „чалгата“ и дори че сред тях има хора, които са отдадени на професията си и които действително искат да създадат мислещи млади хора. Но не можем да отхвърлим горната теза само въз основа на добрите намерения и професионализма на някои хора – трябва да се направи анализ на системата, в която попадат децата от най-ранна възраст. Само така ще видим и вградените ѝ недъзи, и неизбежните последици от нея.

Днес, в почти цял свят образованието е доминирано от държавата – не просто под формата на болшинството от училищата, които са държавни, но и поради факта, че то масово е „регулирано“ от държавата и частната инициатива (където я има) е подвластна на тези регулации. Ние не правим изключение. Ако някой иска да основе частно училище, той трябва да получи сертификат от държавата. За да получи такъв, предприемачът е длъжен да спазва изискванията ѝ, което в нашия случай означава да спазва „образователния“ централен план на МОН, които ограничават до най-малки детайли какво да се преподава (включително и какво да се преподава във всеки един час).[3]

Нещо повече – не само предприемачите са ограничени. Децата и родителите им са задължени да се подчиняват на система, основаваща се на насилие.[4] Ако не запишеш детето си в сертифицирано училище, когато до стане на определена възраст, държавата ще те накаже. Ако го изкараш от там или то „избяга“ по-рано, отколкото на държавата ѝ се иска – също. Така няма начин детето да не попадне в месомелачката, която няма нищо общо с образованието – по своята същност тя повече наподобява затвор за деца или концлагер. В нея, ако мнението ти е различно от заложеното в плана, ти ще бъдеш наказан. Най-малкото – няма да си вземеш изпита и ще трябва да изтърпяваш още време в „училище“. Ако изобщо не ти се учи някакъв предмет, ти ще бъдеш принуден насила чрез заплахата от нещо още по-ужасно да го учиш. Ако имаш различни образователни потребности или учиш по-бавно или по-бързо от скоростта, която чиновниците са заложили, ти по дефиниция си наказан (следователно, централизираното държавно образование е престъпно спрямо децата в самата си същност). А може би някой отдаден на професията си учител ще отдели специално внимание на определено дете, което показва особен интерес по предмета? Едва ли, защото „не му се плаща за това“, а ако иска да преподава извън клас на някого, най-вероятно ще бъде наказан – все пак няма право да дава частни уроци на децата, на които преподава.[5] Функцията на всяко дете като индивид е унищожена. „Учениците“ са само номера в дневника или пък част от по-голямото „цяло“ – класа.

Същевременно, послушанието и приемането на без каквато и да е критика на авторитета на учителя и на „предметите“ са най-висшите ценности. Изпълнителните деца, които сляпо спазват изискванията, независимо дали им харесват, или не, са най-доброто нещо за учителя, защото не му създават допълнителни грижи. Това е и най-правилната линия на поведение на самите ученици, защото ако са послушни и „учат“ ще завършат с добри оценки и ще си вземат изпитите. Те нямат мотив да изявяват допълнителни желания, да искат да научат някакъв различен предмет или да се съпротивляват на написаното в учебния план, защото, както видяхме, ще бъдат наказани.

Тъй като тази статия е свързана с чалга културата, нека видим колко е вредно училището за създаването на естетически разбирания у децата. Тъй като те са там насила и в часовете по изкуства им се преподава материал, който едва ли ги интересува особено на тази възраст, е много по-вероятно те да го намразят. Все пак, концлагеристът не започва да харесва трошенето на камъни, когато пазачът го принуждава с оръжие да работи до изтощение. Това само допълнително налива „масло в огъня“ на неграмотността и другите качества, които сега ще видим.

Следователно, какви биха могли да бъдат ефектите от подобна система върху подрастващите? Сред тях неизменно присъства приучаването им към сляпо подчинение на „властимащия“, унищожаването на амбицията и любознателността (видимо у много деца; отново – следствие на насилствената принуда); могъщото подтикване към безкритичност; силното развиване на „стадния инстинкт“; и може би най-вече създаването на трайния навик на движение по линията на най-малкото – или, по възможност, никакво – съпротивление. Естествения еволюционен път на цивилизованите общества е към все по-голямо разнообразие между индивидите. Държавните образователни системи правят точно обратното – те създават еднакво „мислещи“ (а всъщност – функционално неграмотни и това никак не е случайно) „индивиди“, които, чрез въвеждането на униформи и изискване за външен вид, често дори изглеждат по един и същи начин. Тоест, те създават тухли в стената.

Тогава защо се учудваме, когато видим, че младите хора демонстрират по превъзходен начин научените в „училище“ навици и извън него по отношение на естетическите си разбирания? Няма нищо по-естествено от това поведението, към което са дресирани, да се проявява във всички аспекти на живота.

С тази статия искам да покажа, че културните последици от държавното образование са много по-дълбоки, отколкото често се приема. То не просто създава функционално неграмотни хора: то генерира армии от еднакви „тухли“, които почти винаги мислят по един и същ начин, изглеждат по един и същ начин и в почти еднаква степен не знаят какво да правят с живота си, или „амбициите“ им се свеждат до първите едно-две нива в пирамидата на Маслоу.

Не ме разбирайте погрешно – аз нямам нищо против някой да има свободата да се забавлява в дискотека, да е неграмотен или да носи определен вид дрехи. Имам против да ме ограбват (т.е. да ме облагат с данъци), за да може чиновниците да осъществяват социалното инженерство, което води до тези катастрофални ефекти. Имам против да плащам „обезпечението за безработица“ на хора, които доживот са хронично пристрастени към държавните помощи. И, в крайна сметка, все пак бих бил щастлив да живея в общество на ерудирани и креативни личности, вместо в общество, в което от най-ранна възраст хората биват заразени с най-дегенеративните възможни качества.

Не казвам, че няма да има неграмотност или „чалга“, ако образованието е изцяло частно, но те ще значително по-малко; не казвам, че няма да има хора, които не се интересуват от нищо, но когато сам се грижиш за собственото си бъдеще и развитие, ти несъмнено ставаш значително по-отговорен; не казвам, че няма да има подрастващи и зрели индивиди, които нямат никакви амбиции, но когато харчиш собствените си пари и знаеш, че някой ден ще трябва да предприемеш нещо, за да се изхранваш, определено ще имаш силен мотив да развиеш предприемчивостта у себе си – което, както знаем, води до колосални ползи за цялото общество. С други думи, с едно изцяло частно и дерегулирано образование ще бъде премахната системата, в която по дефиниция са заложени характеристиките, превръщащи масово индивидите в описаното по-горе.[6]

Решението е ясно – ако искаме стабилно общество с отговорни, образовани, предприемчиви и амбициозни индивиди, трябва да премахнем държавата от образованието. Няма да е лесно, но залогът е изключително висок. Нека опитаме!

[1] Вземам „чалгата“ просто като нарицателно, но това не е единствения подобен жанр или единствената подобна култура.

[2] Много хора ще кажат – „ами частното?! Да не би да няма такова или може би винаги ще гледаме на частниците като невинни агънца?“ Отговорът ми е: „Да, няма реално частно образование, защото дори и частните училища трябва да спазват учебния план на МОН; т.е. те също са обречени да произвеждат до голяма степен сходен продукт.

[3] Тези планове са качени на сайта им и са достъпни за всички.

[4] Включително и спрямо данъкоплатците, чиито пари се изземат насила, за да се поддържа тази система, независимо дали потребяват „продукта“ ѝ, или не.

[5] Изводът е, че допълнителното внимание е в разрез с рационалното поведение на учителя и с линията на най-малкото съпротивление и освен в единични случаи, както се вижда, не се случва.

[6] За икономическите последици от държавното образование може да се каже много, но ще трябва да е в друга статия.

Donate Button with Credit Cards

Едно мнение по „Етиката на създаването на тухли“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s