Твърде не-нацистко

Това е моят коментар за двуминутната „аргументация“, която трябва да ме накара да гласувам за „зелените“ (които са много различни от другите „зелените“ и определено нямат нищо общо с третите зелени).

Малко история. Енвиронментализмът се появява като част от философското течение „Volk” в Германия през XIX в. То, от своя страна, обхваща по-голямата част от немската интелигенция, а членовете ѝ са класически пример за „държавни интелектуалци“, според дефиницията на Мъри Ротбард. Представителите ѝ са активни борци против индустриализацията, капитализма и индивидуалната свобода. Това не е случайно – първо Прусия, а след това и различните княжества и обединена Германия векове наред са били тоталитарни бюрократични страни с ясно изразено касово деление, почти несъществуваща социална мобилност, крепостничество, ниска производителност на труда и огромна роля на държавата. Именно в условията тази държавна машина се създава колосалният всепроникващ бюрократичен апарат, който разполага с абсолютна власт над почти всяка една сфера от живота на хората. Дори в Австрия края на XIX в. решението на великия икономист Карл Менгер да не работи в администрацията, а да се отдаде на преподаване в университет, е било разглеждано като изключително странно и рядко – чиновническият пост е означавал много висок социален статут, влияние и престиж.

Разрешаването на свободното движение и предоставянето на крепостниците на правото да напускат земята (към средата на XIX в.) и търговия (и дори закупуването на благородническа земя от бившите крепостници, въпреки че това ще им бъде отнета през 1919 г.) в Прусия е означавало, че хората, стоките и капиталите вече могат да се движат значително по-свободно, да се обединяват и да се позволи на „Невидимата ръка“ на пазара да ги насочва към най-полезната им употреба. Статуквото (респективно – властта на бюрократите и привилегиите на висшата класа) изведнъж е било застрашено. Затова, философи, композитори и изобщо всякакви интелектуалци, дължащи постовете и престижа си на държавата, се заемат да искат връщане към „Германизма“ – към „корените“, към „земята“, към „природата“. Тя е противопоставена на „града“ – зло място на фабрики, „разврат“, процъфтяваща буржоазия и успяваща работническа класа – най-мразените врагове на „Фолкистите“ (от „Volk”).[1] Ако си спомним някои от изучаваните произведения на автори, живели в края на XIX и началото на XX в., ще видим, че този образ присъства и в българската литература. „Гераците“ определено е най-ясният пример, но образът на селото, селскостопанския труд и селския живот изцяло е „възпят“ не само от Елин Пелин, но и от Йовков.

В разсъжденията на немските мислители от XIX и XX в. връщането към „земята“, селото и „природата“ е просто способ за прокарване на идеята им за регрес към онази лелеяна социална структура, над която бюрокрацията е властвала напълно. Но докато в други части на Европа анти-капиталистическите автори са били по-скоро извън мейнстрийма,[2] в Прусия/Германия (които са били добре защитени от идеите на класическите либерали и Австрийската икономическа школа) те са били мейнстрийм. Автори като Ницше и Хегел, паганистични проповедници като Вагнер и най-големият бранител на статуквото и елита – Немската историческа школа са били сред популярните дилъри на идеи втора ръка, особено сред висшите класи. И, естествено, заедно с останалите „Фолкисти“ са мразили в червата капитализма и индивидуалната свобода. Разбира се, те (особено Хегел) са възхвалявали държавата и са считали края на крепостничеството и откъсването от „природата“ за колосална трагедия. Един историк напомня, че представителите на движението са имали силен мистичен уклон. Те са твърдели, че „произхождат от земята“, че обществото им е „органично и естествено“, „определено от природата“, „оформено от земните сили и условия“ и „неделимо от самата земя“. Лозунги, които, макар може би не са взети директно от „Фолкистите“, са много близки до тези на „зелените“ и днес.

Никак не е случайно, че представителите на течението са били величани от нацистите – философите от XIX в. реално прокарват идеологическия път за успеха на партията. Както ще видим подробно по-долу, самите нацисти са били изключително „зелени“. Опитите върху хора, особено върху представителите на „низшите раси“ или врагове на партията, са били нещо нормално. Но опитите върху животни са били забранени. Докато Вермахтът е напредвал през Ардените, в Германия са били засаждани нови гори. Децата са били приучавани от най-ранна възраст изключително на любов към природата. Нека видим доколко близки са нацистите и „зелените“, които ще участват на изборите.

На първо място, и двете фракции проповядват натурализъм. Това, само по себе си, не е нещо лошо, неморално и т.н. Но съм против начините, по които искат да го постигнат. Методите и на нацистите, и на зелените, нямат нищо общо с доброволната кооперация между индивидите. Едни са използвали, а другите искат да използват политически средства за постигане на целите си, а именно – насилствената принуда.  Нещо повече – и при двете фракции не отсъства мотива за централното планиране на икономиката. При властта на едните тя е организирана на принципа на „корпоратизма“ в някои отрасли и пряко централно планиране (квоти, ограничения, норми) в други. Днешните „зелени“ са по-меки в това отношение, но несъмнено този мотив присъства. Едно от проявленията му е идеята им за развиване на транспорта: държавни стратегии и планове, приорит за развитието на ЖП-транспорт, „зелен“ обществен транспорт. Никакъв свободен пазар, индивидуална инициатива или договаряне.

Ето и другите паралели. Първият слайд на рекламната им кампания звучи така: „Защитата на природата е защита на законността. Спасената природа е съхранената ни човечност.“ Този кратък цитат поразително прилича на един друг „зелен“ пасаж:

Вървейки против желязната логика на природата, човекът изпада в конфликт с онези принципи, на които самият той дължи своето съществуване. Така неговата борба против природата неизбежно го довежда до собствената му гибел. … Планетата ни се е движила в ефирните небеса за милиони и милиони години ненаселена от хора и в някой бъдещ момент това лесно може да се повтори, ако човеците забравят, че, независимо колко висше ниво на съществуване са постигнали, това не е резултат от потока на идеи на лудите мечтатели, а на признаването и на стриктното спазване на железните закони на природата.

Днес много хора ще се съгласят с горния цитат. Но въпреки че изглежда като написан от скромен енвиронменталист, използващ химикал от рециклирана хартия и амбалаж, това изобщо не е така – това е цитат от „Моята борба“ на Адолф Хитлер.

Земеделието на нацистите е описано така: „Те са предвиждали нова ера на „органично“ използване на земята, акцентиращо се върху дългосрочната устойчивост вместо върху краткосрочните печалби.“ Точно същото чуваме и днес в рекламните материали на „зелените“: „Зелените се преборихме за забрана на ГМО културите в страната. Подкрепяме биоземеделието и устойчивият туризъм.“ Отново – забраната на ГМО е вредна за пазара и спира частната инициатива, без никакви научни доказателства за вредите от него.

В частта, озаглавена „горите ни“ (чии?), „зелените“ пишат: „Наводненията и бедствията доказват необходимостта от държавническо мислене, отговорност и налагане върховенството на закона. Зелените знаем как да спрем безогледната сеч и унищожаването на вековните гори.“ Първо, разбира се няма как чрез „държавническо мислене“ да се насади отговорност; няма как и да се спре безогледната сеч. Когато нещо е собственост на държавата – т.е. ничие – винаги налице е трагедията на общата собственост (tragedy of the commons) и именно това е причината горите да са в окаяно състояние. Правилното решение е, както винаги, пълна приватизация. Второ, това изказване показва същото третиране на горите „ни“, каквото са приложили и нацистите. Един известен нацистки слоган гласи: „Питай дърветата, те ще те научат как да станеш национал-социалист!“ Мартин Хайдегер също пише ужасен: „Горският … днес получава заповеди от индустрията, която произвежда дървесина за търговията.“ Гьоринг не закъснява с въвеждането на драконови мерки за сечта. На собствениците на горите (които са такива само на думи) се заповядва кога, как и колко (до 2,5% от целия масив) да секат. Де факто нацистите почти забраняват използването на горите като икономически актив. Може би същото ни очаква и тук, ако „зелените“ дойдат на власт – все по-малко частна собственост и все повече държавни рестрикции.

Съвременната еко-партия продължава: „Зелените имаме смелостта да водим непреклонна борба срещу корупцията и беззаконието. Победата гарантира работеща икономика и бизнес, който щади природата. Доказахме го в битките за Пирин, Странджа, Иракли, Карадере, срещу КТБ и правителството „Орешарски“.“ Точно както и нацистите са ограничавали предприемачеството и използването на горите като актив, „зелените“ реално спряха приватизацията и бизнеса в тези райони. Очевидно одържавяването е практика, която би се запазила след идването им на власт. Тоест, изказвания като „победата гарантира работеща икономика и бизнес“ в това отношение са невалидни.

„Зелените“ защитават плавното преминаване към пълно задоволяване на нуждите от електричество от ВЕИ. Нацистките идеолози, за които въгледобивът в Рур е „най-кървавата рана на немската индустрия“, а ВЕЦ-овете по Рейн са „чудовищни“, също са искали да задоволят растящите нужди от електричество с възобновяеми мощности. Отново Хайдегер пише: „съвременните технологии са предизвикателство, което поставя природата под [ударите] на неразумното търсене на енергия, която трябва да се извлича и съхранява като такава. Но това не е ли валидно и за старата мелница? Не. Платната ѝ се въртят от вятъра; те изцяло са оставени на теченията му. Но мелницата не иззема енергията от вятъра, за да я съхрани.“

Гласуването „по съвест“ е това, което докарва нацистите на власт. За същото говорят и „зелените“. Но както знаем, статуквото може да се промени само и единствено чрез активно негласуване, а не посредством „вот по съвест“.

В никой случай не съм против природата – дори напротив! Но вярвам, че тя трябва и може да бъде опазена само и единствено чрез частна инициатива, а не от държавата. На мнение съм, че положителните идеи в кампанията на „зелените“ са многократно по-малко от отрицателните. Също така, не искам да кажа задължително, че днешните представители на „зелените“ са чели „Моята борба“ или са пряко инспирирани от Хитлер или философските му предшественици. Те едва ли ще започнат и да избиват наред (надявам се). Но паралелите с нацистите относно някои политики, конкретно спрямо тези, с които „зелените“ се рекламират, са поразителни. Естествено, нацизмът не успява да съхрани природата в Германия. Едва ли въпросната партия днес ще се справи по-добре.

Всъщност, както винаги в историята, „зеленото“ движение си прилича и по други страни с нацизма и с регресионното връщане назад. Както напомня Георг Лукач, енвиронментализмът и „зеленото“ движение изобщо, идеализацията на природата, „естественото“ и „органичното“ изначално са политически структури и лозунги и имат [конкретна] политическа цел. Както бих добавил аз, „зелените“ и днес целят само едно: повече власт на държавата над отделния индивид, ограничаване на частната собственост и действителният капитализъм и в немалко отношения по-малко свобода.

[1] За разлика от Маркс, интелектуалците от „Volk” ясно разбират, че именно капитализмът е това, което освобождава работниците от зависимостта от държавата, подобрява стандарта им на живот и създава просперитет за семействата им. Точно затова са го и мразели.

[2] Маркс започва да се приема масово едва след смъртта си, Томас Малтус не постига твърде голямо идеологическо влияние до момента – отново след смъртта му – в който Кейнс не възприема вижданията му и т.н.

Donate Button with Credit Cards

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s